Разнообразие! Дай ми повече!
Живота си протича по един и същ начин.. едни и същи неща… хората се променяме, заменяме, подменяме….. Чудя се … след като мисленето ми не се е променило коренно, кое е толкова различното в мен, че вече не съм онова 14 годишно момче, което със свойте първи крачки в големия град се промени до неузнаваемост и от тогава си тъпче на едно място. Дали всичко стана прекалено бързо? Не… Трябва да има екшън’ бро! Един флирт, втори флирт.. болка, спомени. Приятели, чаша след чаша, бирени бутилки… кога ще изчистим живота си? Сериозно питам? Кога ще се изчистим от болката, проблемите, спомените… кога ще изчистим това, което ни остана от снощи? И все пак се забавляваме! Само ние си знаем как, на пук на всичко, но го правим! Забавно ни е, разнообразяваме ежедневието си! Дали ще е в училище или в апартамента на някой приятел, усмивките по лицата са най-важни. На сутринта – даскало, английски , две-три-четири… няма значение, знаем си присъдата.
До колкото аз не съм се променил толкова много ( може би ) хората около мен са много, много променени. Интересно ми е … седя от страни и наблюдавам, правиш някаква сцена, влизаш в роля … а реакции… различни, цветни, много ….
Мечтаем за интересен живот… искаме свобода, а не някой да ни бута … Какви обществени норми , уе мен? Стига си се вкарвал в нек’фи филми! Всички сме един дол дренки, но не искаш да знеш всъщност… Умни или не, разумни или не… дай ни повече! Никой не отказва! Желирани мечетa? Следиш ли ми мисълта? Давай, сипи още джин.. и дай от безплатния пастет за утре.. Някой мечтаем за летни флиртове, път, нови познанства, кънтри и много нощи под звездите, други се ограничават с надеждите за секс, пари, коли, жени … трети все още се преборват със себе си…
Филмите? Като малък слушах как много деца искат живот като отфилмите, а аз отричах… тогава не исках нищо такова, исках една чаша сок, от този, който правеха на центъра. Имаше едно място в целия град, където правиха страхотен сок от теменужки с газирана вода. Чакале сме много на опашка, докато най-накрая вкусиме от немитите стъклени чаши… после… игра на улицата до посред нощите, на другата сутрин ще разтваряме фулмастер с най-добрата ми приятелка от детството.. после нинтендо, усмивки… какво повече да иска едно дете?
Като се замисля – имал съм прекрасно детство! Родил съм се в малко градче, за хубаво или за лошо, не съм имал разнообразието на големия град, но съм намерил красотата в това да си дете. Да играеш на Ластик и Въже по цял ден! Да караш колело само по една улица, неосъзнавайки колко хубаво места за каране на колело има … Родителите ми са правили най-доброто за мен,… но ето тук времето си казва думата, вече не съм дете…
Сега ми е времето да правя глупости, да падам… да ставам, да се уча от живота, не от някакви учебници по химия.. да гоня мечтите си за свобода без страх! Да се чувствам безсмъртен, независимо, че може утре да ми стане нещо на сърцето заради високо кръвно.
Сега е момента, да създавам спомени за цял живот… и да се сещам, как нещо ми липсват спомени от снощи, нали? “Рано е , ще пораснеш, ще станеш студент.. тогава… студентски живот… ” … чакай *прелиства статията* … къде съм казал, че тогава няма отново да го правя това? Просто или ще съм по-пропаднал или по-съвестен, това зависи от грешките, които ще направя… и от поуката, която ще си взема. Грешките са хубаво нещо! Първо … в повечето случаи докато правиш нещо нередно и грешиш му се наслаждаваш.. приятно е. Второ. Ако найстина е толкова грешно – ти сам си взимаш поука. Трето – сега получих снимка, на която ме има.. и не предполагах – да отбележим, че не съм толкова зле подстриган, колкото си мислех :) Та…
дай ми повече тоник, че следващия час ще ме изпитва по английски….
to be continued
Постове (RSS)