~/

Тази публикация ще се добави автоматично, когато кацаме в Лондон… Дано да кацнем де. Много, много исках точно в този момент отново и отново да споделя тази песничка с вас…

Коментарите ще ги запазя за себе си :)

Пеят ми : 5′nizza

Ето, че времето лети… Лети си то, а аз се надпреварвам с вятъра. След прекараното време в Карнобат около 3-ти Март се прибрах в Пловдив. Ето ме тук, нямах много време да приготвя нещата за стажа в Англия. Малко по малко започнах да се подготвям… материално, физически и най-много психически, но това са си мои неща… няма да ви занимавам с и без това заплетените паяжини в съзнанието, под и над съзнанието ми…

Още на трети Март, когато пристигнах в Пловдив не ми се седеше в нас. Първо се прибрах, оставих си багажа и звъннах на Тедо:

Аз : Къде си?
Тедо : В нас, тъпея…
Аз : Излиза ли ти се?
Тедо : Става, къде ще се видим?
Аз : След час на пощата… после може би арт кафе-то ?
Тедо:  Добре след час на пощата.

И ето ме мен един час след като пристигнах в Пловдив бях пред пощата и чакайки Тедо се видях с няколко други приятни същества. За пръв път Тедо закъсня (аз му го върнах преди няколко дни, но това е друга тема… ). Разходихме се, проверих за “Пикник край пътя” в Хеликона, казаха ми, че в Петък ще я имат… доволени се запътихме към Арт Кафе-то ( ако бъркам последователността на събитията – извинете ме… ). В Арт Кафето винаги, винаги е приятно. Разгледах Февруарски брой на .net и пихме по един много, много хубав чай. Разбира се Тедо направи и няколко снимки…

Е и аз поснимах малко, но по-често го играех модел или просто фон, защото за модел не ме бива. Допихме си хубавия чай и оставихме малък подарък на заведението. Заслужиха си го с това гостоприемство и приятна обстановка, дори и да не споменаваме приятната музика, макинтоша на разположение и готиното обслужване – кафето пак си остава номер едно в Пловдив. За съжеление е мъничко и често е пълно, но намериш ли си място просто не ти се става… Как да не го обичаш, дори са забранили пушенето вътре.

Излизаме ние от кафето … и решихме, че е рано та… да се поразходим из градската. Вървим, влизаме в градската и гледаме някакви полицай, някакви военни… ах, какво става тук, боже твой? Заря! Така де, не сте забравили, че това се случи на трети март, нали ( защото ние тотално бяхме изключили за това ) ? Взехме си сок, кроки … и зачакахме зарята. Към 21:00 ( ако не се лъжа ) започнаха със зарята и свършиха минутка по късно. Тедо отново направи няколко снимки… :)

*и ето че снощи ми се приспа.. заспах и днес пиша*

До сега бях написал цял роман, но нещо с редакцията не се получи и всичко се загуби, леля му. На кратко тежка седмица, весело прекарване в Петък ( 06.03 ). След това много обикаляне по магазини, много подготвления… След 26 часа заминавам за София -> Лондон – > Плимут , а още не съм готов с нещата за багажа ( поне съм си подготвил близо 9 гб музика… само да си заредя батериите за фотоапарата и друго няма да ме интересува много, много… ) . Въобще да не споменаваме, че психически съм някъде другаде. Цял месец го чакам това пътуване, а то идва точно когато не очаквам. Получи се малко като вица с Тъпанчев, но си е точно така. Очаквайте още много такива постове, защото ще гледам при всяка възможност да ви казвам как върви и какво става там :) А когато се върна … ако още помня какво е ставало през последната ми седмица в България ще ви го опиша :) Но най-общото ви го казах – мъки и скука в училище… Многи изнервящи и дразнещи дни, особенно заради това, че ми се налагаше ( ох още ми се налага.. ) да ставам в 6:30 … Със здраве, до скоро.

От доста време не бях писал нещичко тук. Поне не нещичко за света около мен… все.. музинки, плодове и празни приказки. Е… мислех в Събота или Неделя да понапиша малко за Glory Daze ( ех, този филм… все го забравям…) или пък за творбите на Иво, но нямаше начин… защо ли?

Идеята….

Като за начало имах план в Неделя да посетя Бургас. Имам две съученички, които са на море там, а и да видя Иво, разбира се! Дам… Неделя – Бургас. Но, разбира се това не е достатъчно… трябва да има още приключения, за да се оползотворят почивните дни / добре де почивният ден и половина. /.

Петък е. Прибирам се уморен от работа. Взимам си душ. Дишам, дишам, кихам, дишам. Сядам пред монитора. Пускам го. Отварям си мейл-а. Нищо интересно! Отварям скайп. А! Геймъра прави купон в Събота. Перфектно! Поканен съм! Само един проблем – купона е в Стара Загора, а първата реакция на наще беше – НЕ!…. Не ама да!

Събота е. Прибирам се уморен от работа. Взимам си душ. Дишам, дишам, дишам. Сядам пред монитора. Пускам го. Виждам, че е 16h. Разбързвам се. Влака за Стара Загора е в 17:13. Отивам на гарата. Хващам си влака… свобода!

Карнобат – Стара Загора

Дам.. В момента, в който се качин на влака, почувствах някаква свобода… страхотно чувство! Нямаше какво да ме притеснява, довечера ме чакаше купон и то при един готин домакин. Бях свободен, отивах там-където никой не ме познава. Бях от друг град, можех да му отпусна края или точно обратното – да внимавам да не се изложа. Можех да правя каквото си искам! Хубаво бе, че се сетих да взема един от плейър от Събин, понеже моя се счупи (разбира се…) на работа! Имах и музика във влака.. всичко бе прекрасно!

Стара Загора

Пристигнах в Стара Загора, разбира се Геймара ме чакаше. Стигнахме на бързо до тях – апартамента бе перфектен за купони! По точно.. апартамента е същия, в който са снимали Мистерии и Интриги – това е последният епизод – много им се кефя! Там на място имаше всичко! Само трябваше, когато се съберем да вземем едно пиленце.. печено пиленце. Просто.. прекрасно бе, имаше и страхотна техника! Музика – колкото искаш. Бяха му дали проектора от даскало… страхотно! Беше си направил труда да навърже 5-6 екрана и проектора,  изглеждаше много яко! Получи се страхотно караоке , като използвахме стената вместо екран за картината. Цяла вечер сме гледали клипчета от ОмарТв и разни други неща, които са снимали. Доста добре се справят, дано имат само успехи за напред и разбира се нов епизод на Мистрерии и Интриги! За самите хора… приятна компания, всички… малки изключения от женския пол, но те не са хора… дразнеха ме, особенно с пушенето, но какво да се направи…   Ммм… по едно време… се случиха някой неща, които ми помогнаха да разбера нещо за себе си… просто не съм от типовете – ‘ за една нощ ‘…. не намерих смисъл, поне не този път… Караоке, музика, приятна компания… В крайна сметка останах много доволен от купона и от домакинството на Геймара – голям пич! На сутринта, поразчистихме и беше време да тръгвам за Бургас… все пак Неделя е, а както споменах .. Неделя – Бургас! Влака ми заминаваше в 10:40…

Е да… повеселихме се до последния момент, гледахме още клипове от ОмарТв… от едни сурови кадри е и заглавието на този пост… снимат си хората и единия настъпва габърче.. толкова забавно реагира, че всички падат от смях… много готин клип.. трябва да помоля, да ми го пратят.

Стара Загора – Бургас /част първа/

Мислех си, че и второто пътуване, ще е толкова леко като първото… ех, де да беше. Качих се на влака в последния момент и не си бях взел билет. Разбира се това само по себе си не е проблем, защото във влака можеш да си купиш билет от кондуктура. В себе си имах около 15 лева….  билети, пиленца…. толкова ми останаха. Качам се във влака с надеждата билета да е около 9-10 лева, за да мога после по някакъв начин да се прибера от Бургас в Карнобат. Да, да ама не! Кондуктура ме изнена с цена от 19 лева, за билет до Бургас и просто си слезнах в Нова Загора. Там имах пет часа да чакам следващия влак…

Нова Загора

Нова Загора ли…. ех! Имах пет часа да я обиколя – справих се за много по-малко. Първо тръгнах с идеята да намеря поне компютърен клуб…. с много усилия , стигнах до центъра и намерих една забутана заличка с няколко машини вътре. Обстановката беше като в зала от преди 5-6 години… а машините два пъти по-стари. Както очаквах цената бе скъпа… все пак малко градче, няма конкуренция (предполагам)… или поне не е голяма. Станах от там и пообиколих още… Накрая – след като посъбрах нещо за Иво, седнах на една пейка и зачаках. Оставаха ми около час и половина – два. В Нова Загора… беше пустно. Много студено…. някак си сиво, макар и да имаше много паркчета с пейки и градинки… фонтани и паметници. Беше накак си студено и сиво, защото нямаше хора… Вярно бяхме неделя – но все пак… това за пет часа да видиш 20 човека в цял град…. Къщите си приличат… улиците.. всичко е еднакво. Някакво затворено общество, с открояващи се хубави училища… или поне самите сгради бяха хубави. Както и да е, накрая почаках влака на гарата, понеже имаше 15 мин. закъснение и се качих – този път с билет! Дам….

Нова Загора – Бургас /част втора…/

Вече бях на влака, малко по-спокоен (все едно съм се притеснявал…). Вместо да си търся място, седнах в първа класа. Още в момента, в който сложих глава на седалката, затворих очи и се усенох. Още в Нова Загора беше свършила батерията на плейъра, така че ми оставаше само сънят като спасения от целия този скучен път. До Карнобат си седях в първа класа, но после реших да се преместя във Втора, да не ми направи проблем някой… все пак оставаха само някакви си 40 мин, не исках нещо да се обърка в последния момент. Доста неприятно преживяване във Втора класа, пълно с хора, няма място един човек да мине през коридора… Често се случва в неделя … предполагам. След седенето правостоящ извесно време, пристигнах в Бургас.. най-сетне…  А най-гадното ? Дори не ми провериха билета!

Бургас

* имам голямо желание да ви разкажя, но съм изморен. Ще си почина 10-20… добре де около 30 мин и ще мина пак да допиша всичко…. малко остана! Малко… направо не ми се вярваше, че това малко приключение е към своя край…* … *почна “Вероника Марс” ще го изгледам и тогава ще пиша…* .. *тук*

Бургас… и там беше много приятно. Слизам си аз от влака и две момичета бягат към мен… хвърлят ми се на врата и ми казват колко се радват да ме видят. Какво повече да иска човек! Разходихме се с Пепито и Биб… поговорихме… наистина се зарадвах да ги видя. Толкова много време без тях и като добавим работата всеки ден…. бяха направили всичко около мен много.. сиво?! Бургас беше жив, както винаги… много хора, хубаво време.. прекрасно изживяване.

Много е приятно, когато излизаме в по-тесен кръг… тоест триъгълник. След малката ни разходка до моста си взехме сладолед и седнахме на една пейка. Поседяхме си малко там и звъннах на Иво да го чуя, той пък на плаж нашия… Хванах жените и тръгнахме към седми пост. Видях се с Иво и приятелката му. Много ‘живи’ хора – точно за това ги харесвам! Исках да изпратя Пепито и Биб, но за съжеление нямах време… знам че ще ме бият, за това сега заяквам и се калявам преди да се видим пак…

С Иво и приятелката му ( ех защо не и помня името… ) минахме през едно магазинче, купихме си да хапнем и пийнем и седнахме на една пейка. Малко размисли и страсти на различни теми, след което тръгнахме към гарата. По пътя си прекарах много весело като се разиграха и двамата…. ама и те са едни актьори… Искаше ми се да прекарам малко повече време с тях, но трябваше да си хвана влака за Карнобат в 21:55 … с малко късмет, бяхме точно на време в гарата – взех си билет и се качих на влака….

Бургас – Карнобат

Пътуването беше ужасно! Като за начало бях много изморен! Второ – това беше краят на всичко през тези два дни! Трето – знаех, че ще има много намусени лица в нас, за това че се прибирам толкова късно! Нямаше места… и все пак бях някак си …. удовлетворен. Имаше някаква радост в мен, тези два изминали дни ме баха заредили с енергия и хубави спомени за в бъдеще. Влака бавно-бавно пристигна в Карнобат…  Вече беше към 23h …

Карнобат… краят..

На гарата се видяхме със Събин – да му дам плейъра и да изчака с мен последният рейс към нас. Поседяхме, поговорихме – за радост той е по-добре… беше станал един инцидент миналата седмица… сега се оправя. Изчака с мен, след което се качих на рейса – бях сам в началото, но после се качиха и още хора… бавно-бавно пристигнах в нас… някаде към 23:30 се бях прибрал…. Разбира се нито майка, нито татко не бяха доволни и след това два дена съм слушал какви ли не изказвания за какво се било случило.. но шанс. Опитах се да им спестя нова с Нова Загора и втория влак, но КГБ-то е на всякъде… някой си ме видял и им казал, че съм се качил от Нова Загора – хайде още съмнения в мен… Нека се съмняват, като не ми вярват… да си се тормозят с тяхните невъзможни сценарии за случилото се. Съжелявам, че не можах да се видя с Груев… ех, винаги може да се иска повече!

Като цяло съм много довлен от случилото се, това бе една малка подготовка за предстоящото през Септември. Решил съм да направя нещо подобно, но ще разполагам с малко повече време, да се надяваме и повече средства… а ако има и компания с мен, за да не пътувам сам… винаги ще е приятно! Каквото и да стане, аз продължавам! Няма друг изход, нямам нужда и от друг изход… това е, всичко рухва, аз ще си градя сам… независимо, че ме бива само в пясъчните замъци, които лесно се отмиват от вълните.. или от вятъра… мога! Мога и трябва. За ей такива приятни изживявания, трябва да се борим. Може би това е, което търся… пътуване, купони … приятели… свобода!

До блогване,

Нед