~/

Слушайки : Шангри-ла – Както никога преди

Топъл пролетен ден… Той забеляза само едно малко облаче да се гони със слънцето… Слънцето, пролетта… Те бяха виновниците за възраждането на всички негови чувства. Песента на пролетните птици галеше душата му. Мигна.. мигна за момент, но видя цял нов свят, когато притвори очите си. Видя нещо старо да възкръсва в него.. Усещане за свобода, усещане за мечти.. надежда. Реши да се наслади на прекрасното време, което му дари тези чувства… чувствата, които той търсеше през последните две години… Търсеше ги като дете, загубило перличка в пясъчника. Той тръгна сам към същото място… същата поляна.. там, където се раждаха и умираха неговите мечти. Не му бе нужно нищо… но все пак се протегна и взе една черна книга от бюрото си. Книга, без надписи… Книга с бели страници, чакащи да бъдат написани… Книгата на неговия живот.

Стигна до полянката… Зелена трева озарена от нежното слънце. Нищо не се бе променило… всички стръгчета бяха застанали точно така, както той ги помнеше, но този път – той беше сам. *Въздиш, въздиш…* ароматите се смесваха… Чувстваше се така сладко опинен и свовбоден… Легна. Усети как едно стръгче трева го погали лежно и затвори очи. Слънцето реши да закачи клепачите му, но той не се потдаде на закачките. Реши да не му го връща, като легне на сянка… искаше да лежи на точно това място, точно тук… *Въздиш, въздиш…* Долови аромат, който намери някъде в спомените си, а слънцето продължаваше да си играе… Той стисна клепачите си още по-силно и пред затворените му очи се появи образ. *Въздиш…..* Дъхът му спря. *туп…..туп….туп…туп..туп* Пулса му очестяваше, а той силно се опитваше да разпознае това лице… Чувства на любов, мъка и отчаяние си проправиха път до сърцето му. Цветовете се променяха, фона също… само лицето оставаше едно и също.. истинско, дори се опита да се протегне и отмести кичур коса. Искаше му се да отмести точно този кичур, който му пречеше да разпознае момичето, застанало пред затворените му очи…. Протегна се… Отмести го… *…Въздиш* Пое си дълбоко дъх, отвори очи и взе черната книга. Извани един стар химикал, който прекъсваше, но все пак му помогна, за да напише няколко реда..

“Затварям очите си и те виждам… Виждам те, но не те познавам… Криеш лицето си, криеш душата си… Криеш всичко, страх те е … Бягаш, бягаш пред погледа ми.. Дори и с затворени очи те виждам как си тръгваш. Тръгваш си отново. Нима съм те виждал и преди?  Защо толкова силно се опитвам да се сетя, а спомени няма. Нима ти ми взе всичко? Ти ли ми отне страха ? Ти ли ми отне болката и тъгата? Ти ли… Ти ли беше това, което исках? Исках ли аз това, което беше ти? Нима.. нима не знаеш какво исках или не познаваше себе си? И аз не успявам, не мога да те позная… Но чувството да си около мен ми е достатъчно… “

Бавно и внимателно затвори книгата. Погали я с дланта си и я остави на страна… *Въздиш..* Пое си дълбоко дъх и затвори очи… *туп…..туп….туп…туп..туп*….

Не знам.

Само пиша и трия. Не знам. Това е истината, не знам какво да напиша, не ми се пише за нещо сухо и информативно, лишено от емоции. Но пък и емоциите не са много, нито пък са приятни…. И какво ми остава, кажи ми, читателю (ако все още те има там зад монитора…). Но аз знам нещо, което вие не знаете. Знам … знам, че е истина, макар и да е извън вашия кристален свят. Всъщност кристален, но вече пропукан, защото всеки живее във “Филмът” си…

Имаш ли някаква обяснение за действита си ? Дори и да не звучи правдоподобно, защото толкова лъжи изслушах, че надали ще обърна внимание ако пак ме лъжеш? Ех, продалжавай, щом така ти харесва. Но аз вече съм вън от твоя филм, играй си сама… ще се справивш и без това си добра актриса.

Уча се. Уча се да не ми пука за теб! А ти, ти отивай да си играеш на карнавала с маски, защото това е което получаваш сега … само лъжи.

п.с Не искай нещо, което не си готова да дадеш.

Дам… имаше концерт на Hellmarch в Пъзела, преди около 4 часа… Групата забиваше като никой друг път… стават все по добри и все по добри, дори и вокалиста да им беше болен – той се справи с всичко! Имаше найстина много много хора и жени разбира се, малки тъпи жени(момиченца) пречещи на погото и на забавлението на доста хора, но какво да ги правиш – ни с тях ни без тях…Песните бяха обичайните кавъри на Godsmack, Disturbed, Static X, Slipknot … и разбира се Die motherfucker die, на Gope….Лично аз най, най, най-много се нарадвах на Godsmack – Speak, просто вече го подкарвам по този начин – без компромиси към никой…. дам и днес имаше нещо което да ми провали деня разбира се (винаги винаги винаги ВИНАГИ има…) … почувствах се предаден от едно много ценно същество за мен… доста ме разочарова.. Като се замисля ако миналата година беше година на провалените празници ( роженният ми ден, именният ми ден и нова година разбира се бяха провалени и то доста сполучливо)- то тази година е година на провалението приятелства (между другото – кой знае може това да е за добро, най накрая да отсея хората … само дето ще отпаднат и такива, които не го заслужават но това не е мой проблем – правих достатъчно компромиси вече. Край!)…

Та отново за концерта – беше добър- доволен съм от това че отидох макар и да се случиха тези нежелани неща … а сега се отправям към 4400, ако не падна спящ на пода след малко – все пак се прибирах пеша отново… след всичкото пого, викане и пеене тези няколко километра до нас ми доидоха доста добре…

Дам, имам нужда да свикна с всичко което става… един път за винаги. Вчера… за последно и няма повече. Днес беше странно – целия ден беше бях супер отвеян, въобще не мислех за това което става около мен в момента. Дори в момента тревожа малкото ми останали нерви с вчера… Иначе се видях със Събин и Галин… не помогна особенно. Ще го измисля… все пак го мисля от толкова много време, никой си няма представа колко много найстина….

“And if it’s over
It hurts but I’m giving you my word
I hope that you’re always
Happy like we were
Happy like we were”

П.С. Благодарности на Венера, че ме насочи към песничката….