~/

Лятото свърши. За някои мигновенно, за други то бе дълго и мъчително. Но всички имахме очаквания, нали? Аз имах, ти имаше, дори тя също имаше очаквания. Не знам за вас, но за пореден път се заричам повече да нямам очаквания. Нищо не бе такова, каквото си го представях. Вярно имаше неща, по-хубави от колкото си мислех, че ще са, но имаше и пълни провали. От много време чаках отговори, отговори на въпроси свързани с недовършеното минало. Имаше нещо, което просто не беше завършено, още нещо трябваше да стане. Но не, само си въобразявам. Иска ми се, иска ми се да има още от това хубаво минало, а то все повече се отдалечава. Аз ли? Аз винаги бягам, винаги бягам от нещо. Днес ще съм на път, отново. Не е кой знае какво. Отивам отново в Пловдив, за добро или лошо, учебната година започва. Винаги си обещаваме, че ще сме по упорити и винаги излиза нещо. Винаги си обещаваме, че ще се хванем в ръце, ще се стегнем, но малкото камъче, което обръща каруцата винаги е там, някъде. Крие се в жълтите листа на есента, крие се в черния път към мечтите ни, крием го в джоба си, защото знаем, че ще ни потрябва. Не можем винаги да сме щастливи, обичаме да има болка, трябва да има болка. Трябва да има малко от онзи черен цвят в живота ни, не може всичко да е бяло… И накрая идва времето, когато ние сами се вглъбяваме в тези проблеми. Все едно имаме нужда от тях, все едно сме пристрастени, не можем без тях. Това сме, душевни мазохисти с развинтено въображение.

За мен ли ? Как мина лятото за мен? Както обикновенно… През последните 3 години всяко лято работя. Тази не направих изключение. Месец и половина работа, достатъчно малко, за да ти омръзне. Липсата на свободно време не бе голям проблем, открадвах си една – две вечери седмично за себе си. Излизане, компания, малко разпускане. Но каквото и да е, не беше за мен. За съжаление трябваше един инцидент да почерни всичко. Животът ли е такъв? Онзи горе ли е в отпуска? Съдбата ли отново си играе с нас? Нима имаме нужда от причина? Нима всичко, което става около нас има нужда от причина? Айде бе, давай им сила, давай им власт, те ще те напътстват. ( писано на 09.09.09 )

От денят, в който започнах да пиша тази публикация ( и имах намерение да я публикувам ) мина много време. България завърши 0:2 с Италия, не казвам “падна”, защото нашите лъвове играеха добре, но не за това пиша. Лятото вече найстина свърши. Времето е хладно, дните са по-къси, а ние сме отново заедно. Какво ще се случи и аз не знам, но този път съм готов и за най-лошото. Защото дори на дъното, човек продължава да копае с ръце надолу.

Ето я и причината, тази статия да е озаглавена “Кончится лето” :

Отново тръгвам, за пореден път бягам от този град…. Знаете ли, изгревът е много красив…. Всяка сутрин в продължение на два месеца се събуждах преди изгрев и винаги го пропусках… Сега го видях, страхотен е … последният изгрев за това лято … за мен тук в Карнобат.

Яд ме е за спомените… Яд ме е … Тези спомени не ме оставят на мира… няма да ме оставят, знам… това им е работата, винаги да ме подсещат какъв глупак съм. Какъв глупак съм…

Може би, сега е момента да направя една малка равносметка за всичко случило се това лято… Беше тъпо! Не трябваше да бъде така… имах много планове, не намерих време за 90% от тях… Бях на работа два месеца и може би това провали една част от плановете… но другите си ги провалих изцяло сам. Все пак.. имаше и хубави моменти, но като се сетя какво беше миналото лято… когато бяхме всички… Аз, Събин, Ангел, Ив и Галин дори … Никога няма да е същото, никога няма да е поне малко хубаво, колкото беше …. каквото и да стане всичко ще остане просто… спомен. Със Събин направихме няколко глупости… беше забавно, смешно, но все пак бяхме сами… Опитах се да заменя някой хора, разбира се това не се получи… Видях какво е да не сме всички… не е хубаво. Нещата малко, по малко се провалят… Не ние, ние не се проваляме, пропадаме или пропиваме, както си мислят всички…. всичко около нас се руши. Махам се, това е… това бе едно ужасно лято, на фона на миналогодишното.. на фона на мечтите, спомените и бляновете…

Не ме е страх от теб, не искам да остана тук.
Това, което остава да направя пак е да бягам.

Идеята… идеята е, че отново е лято. Това лято няма да … няма да си позволя да съм себе си или по-точно ще трябва да открия ново “себе си”. Мина му времето на детските изпълнения и на наивността. Време е за по-сериозно отношение към всичко, всеки и най-вече себе си. Време, в което трябва да се променя. Знам, че желаната промяна на външния вид няма да я постигна или поне не цялостно, но промяната вътре в мен е наложителна! Самият “Проект – Лято 2008″ е с цел да няма нужда от “Проект – антидепресия 2008-2009-20хх”. И отново – знам! Знам, че няма да успея или по точно, каквото и да направя няма да залича възможностите за това – нещо или някой да ми скапват настроението и да ме хвърлят в такива моменти на емоционална смърт…. моменти, в които съм Анти-социален.. ох, не.. I’m not anti-sociable, i’m just not user-friendly. Преди малко си пуснах Linkin Park и по-конкретно, новото им видео “Leave it all the rest” .. добро е, отново изглеждат реални, а не както в What have i’ve done, където си бяха чисти педали! Просто сега се сетих за една друга песен, много подходяща за следващите 2 месеца, през които съм си temporary dead.

Со здраве, народе. Сега чакам Жоро (Гопето, Гошо, Джонго, Dizaster4o) да си направи блог и ще си се оплакваме групово. Хайде, аз ви оставям и отивам да пия бира със Събин. Днес трябваше да сме с Ив, понеже тя има рожден ден… направо незнам какво толкова се учудих като през цялото време ми казваше, че специално днес иска да се видим и накрая като говорехме днес се оказа, че няма да се видим…. незнам вече, всичко е объркано… Може би просто .. още време…

“Ще бъде дълго нашето лято…”

Моето започна, за теб незнам.