Ако не ме познаваш лично – премини към следващия пост. Този няма да ти е интересен.

/* тук започва краят

И какво?

“Любов?” – каза Щирлиц.

“Ще ти се!” – отвърна Хюстън.

Нещата от много време вървяха на там, незнайно защо? Може би просто някои хора много мислят? Или просто изпускат момента? Черното и бялото.. сещате ли се? Живота ни е черно и бяло, просто потънали в мрака, не виждаме светлината. Винаги съм приемал това за истина и на скоро си го доказах. Миналото лято… случиха се много неща, но факта, че от самото начало тръгна на зле, ми помрачи остатъка от ваканцията. Сега като се замисля за случилото се… та всичко бе толкова прекрасно! Аз съм бил голям глупак да пропускам едни от най-приятните си изживявания, вглъбен в проблем…. проблем, който сам си създадох. *пиша* *трия* *пиша* *трия* … Никога из под пръстите ми няма да излезе това, което искам. Имам да напиша много неща …. но вече всичко е без значение. Имам да кажя много неща… имам да дам много неща… но всичко е без значение, когато няма никой пред теб. Като споменах миналото лято не може да се мине без тази песен :) :

Но темата не е свързана с миналото лято. Просто нещата от миналото лято са прекалено много, а и вече гледам по друг начин на тях. Вече се радвам, че са се случили… разбира се преди бях споменал, че съжелявам за нещо … това нещо си е свързано с началото на миналото лято. Просто един от моментите си остана недовършен и това няма да ми даде мир и покои докато не го довърша…. има време. Сега обратно към темата. *пише , трие* Незнам как да започна? Незнам какво да напиша? Незнам какво очакваш да прочетеш… читателю? Помогни ми? Какво остана да кажя? Какво не съм написал, за да го напиша? Какво очакваш да направя? Истината е, че нямам сили вече. Не мога да гледам,слушам,чета как ти си винаги против мен…дам ти! Дали ще си ти,тя,той или То… всеки се държи по този начин с някого. Нека те питам нещо… днес някой каза ли ти, че си истински обичан?

… не.. този въпрос е някак си не на място, може би бих искал да те попитам друго…

Днес каза ли на някого, че е истински обичан? Знаеш ли колко малко може да направи човек истински щастлив? Всъщност… истински щастлив, човек може да бъде направен само от друг човек. Може да е истина, че парите носят щастие… може… всичко е възможно… но ако имаш пари, а нямаш приятели, хора, човек, с който да ги споделиш…. ще бъдеш ли истински щастлив? Бил ли си някога.. истински щастлив? Може би това е една от причините да “бягам” и да “живея” в спомените си… защото там някъде, аз съм щастлив. “Тъжни спомени с усмихнати лица” … това ми бе казала преди Настя. И вече я разбирам какво е имала в предвид… Сигурно се чудиш, що за глупости пиша пак? Дните ми минават празни! Учене, компютър, работа, сън, училище…. никъде няма щастие.. колкото и да се опитвам да “чета между редовете” и да се втренчвам в малките неща – няма…. Трябва да отделя повече време за приятелите си, да ги видя…. може пък да се пооправя малко. Да изляза от тази сивота или от това “анти-розово” настроение. Всъщност извинете ме… може би не се изразих правилно … розовото си е просто цвят. Ммм.. сетих се за една песен … тя вече си заслужава :

Много врати ще останат отворени, но една от тях вече се затваря. Няма смисъл – просто става течение. Никой не идва… Все пак, ще гледам през прозореца… надничайки през пердето… и ако някой реши да намине – ще му отворя… но да не си мисли, че ще се измъкне лесно после. Знаете ли, сега си пуснах песничката на Д2… точно като ви написах, че съм се сетил за нея… та тя описва почти всичко. Не знам дали съм прав, не знам дали греша, не знам защо на вън мялка някакво коте, не знам нищо в момента… дори и органичната химия, която я уча цял ден – не я знам. Имам нужда от една студена бира, една почивка и една ваканция… общо взето.. това което идва след една седмица. Знам си… няма да се оправя със затварянето на тази врата, просто ще е по-добре за хората навън. Няма вече да ги занимавам със себе си. Не им трябва, показаха го. Ех, аз съм саркастичен тип… тези дни го разбрах… Ай да му *цензура* майката на саркастичните глупости. Като нещо не ви харесва – било то нещата, за които пиша или начина, а защо не правописните грешки? Ако нещо не ви харесва – горе в дясно и Х(хиксът!) или пък горе в ляво червената точица….. абе общо взето ALT+F4. Може би трябва да пиша още глупости, преди да сте стигнали следващото клипче и следващата част от този безсмислен пост. Истината е, че никога няма да пиша толкова спокойно, колкото ми се иска.. никога няма да съм толкова открит, колкото ми се иска… никога няма да назовавам нещата с истинските ми имена, колкото и да ти се иска. Това съм аз и вече ти го казах, ако не ти харесва > /dev/null/. И все пак…

“Има дни, има дни, в които не върви.”

Що за музикален пост се получи пак. А просто исках да кажя – че за мен няма смисъл да се връщам назад, не и към случилото се тези месеци. Това, което остана е болка и някой друг хубав спомен… колко познато. За в бъдеще не очаквам друго освен болка(Като се замисля може да си взема Космодиск – “Не губите нищо освен болката!” ). Така, че – “вече всичко свърши, не е както преди… Има дни, има дни, в които не върви”. За недоволните ( почти сигурен съм , че всички най-накрая ще са доволни! ) – знаят как да ме намерят.

ето тук е края на краят */

/* А някой каза, че имало много смисъл в думите ни… толкова сложни били нашите разговори, че можело с дни да се осмисля написаното… е вече не е така … няма смисъл. */

“Край” – каза си Щирлиц.

“…” – помълча Хюстън.

Здравейте,

Знам, че от много време не съм драскал нищо тук, но или нямам време или имам проблеми или просто съм прекалено изморен… не съм ви забравил!

Този пост ще е посветен на едно от филмчетата, които изгледах тези дни и ще бъде началото на един нов раздел в блога – Филминки…

August Rush / Аугуст Ръш (2007)

Жанр: Драма / Мюзикъл
Премиера: САЩ – 31 Ноември 2007
Връзки: IMDB, AugustRushMovie
Режисьор: Кристен Шеридън

В главните роли:

Фреди Хаймор – Ейвън Тайлър – “Аугуст Ръш”
Робин Уйлямс – Максуел “Магъосника” Уолъс
Кери Ръсел – Лайла Новачек
Джонатан Рис Майърс – Луйс Конели
Терънс Хауърд – Ричард Джефирес
и др.

Сюжет:

Филм, разказващ историята на млад ирландски китарист Луйс(Джонатан Рис Майерс) и млада виолончелистка Лейла (Кери Ръсел), които се запознават и след една страсна нощ са принудени да се разделят. Въпрки че не успяват да продължат живота си заедно, двамата създават нещо, което не са си представяли или очаквали. Притисната от влиянието на баща си, Лейла е задължена да изостави детето си. Останал сирак, Аугуст е принуден да се издържа сам като уличен музикант в Ню Йорк. Малкият Аугуст е посветил живота си да се свързва с хората чрез звуците на музиката, която свири. На улицата среща доброжелателен музикант (Робин Уйлямс), който започва да се крижи за него и доразвива таланта му. Попадайки на малка информация за изгубените си родители, малкият Аугуст решава да създаде музика, която да достигне само и единствено до тях и по този начин да разкрие истината за мистериозното си минало.

Лично мнение:

Филмчето ми хареса… самата идея за “чувстването на музиката” и вярата в нея ме завладя много! Актьорската игра е на високо ниво – точно като филм на Уорнър Брадърс. Музиката във филма е много силна… найстина можеш да я почувстваш – стига да отвориш сърцето си за нея. Това е един от най-добрите филми, който съм гледал някога… Има красиви пейзажи, красиви актриси и красива музика! Какво повече може да иска човек… Историята е завладяваща и романтична…. Гледайте го задължително! Дори сега докато пиша тази статия и изгледах трейлъра отново… иска ми се да гледам филма още веднъж… Страхотен е !

Трейлър:

Снимки:

П.С

Още филминки съвсем скоро, само да науча за утре и ще споделя разочерованието си от The Forbidden Kingdom….

Преди да се случи всичко той се ослушваше за миналото си, толкова много му се искаше да чуе нещо – вслушваше се дори във вятъра, гонещ всяко стръгче трева около него…. но…. сега той търсеше пътя обратно към дома, цялото му лице беше облято със сълзи, като в главата си отново и отново чуваше нейните думи “Тръгвай си…”.

Пуснете си това и за момент се заслушайте… потърсете спомените си – може и да ги чуете… Read the rest of this entry »

ДА! Найстина е така, никога не съм искал да съм студен с хората и да се държа хладно – просто се получава. Понякога когато съм зает или просто някой ми е развалил настроението или нещо лошо се случи – то ми отнема цялото внимание и се държа хладно с хората. ДА! Опитвам се да се променя, но не се получава или поне не много сполучливо, на последък тази умора и сивота около мен ме накара да се държа по този гаден хладен начин в продължение на две седмици с Крис и накрая се разделихме…. тази пролет е гадна! Нещата просто се случват… студен съм дори с родителите си напоследък… това не е нормално и не трябва да продъжава!

Ето ви и една песничка с много подходящ текст:

Read the rest of this entry »