Преди да продължите с четенето моля уверете се, че имате застраховка живот. Тази публикация може да навреди сериозно на вашето психическо здраве, не се препоръчва за хора със слаби сърца, лабилна психика и ревниви любители на AC/DC. Предоставям ви няколко меко казано ужасни кавъра на велики и не чак толкова велики песни, а вие преценете кой е най-непоносим от тях.
Започваме с два три кавъра направени от иначе добри изпълнители.
1. Avril Lavigne – Chop Suey (System of a Down)
Личният ми коментар за това изпълнение е само … “бляблябляблябля“… и после малко “DIEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEE!“.
добре де… няма да започвам направо със “нещо не е наред” … нека разгледаме на кратко какво се случи днес…
Станах и цялото тяло ме болеше – мина ми сравнително бързо докато си взимах душ… приготвих се и тръгнах за именния ден на Георги (просто си го празнува днес…). Там си прекарах добре, но имах много лошо предчувствие.. незнам защо, но все още го имам… преди време бях си писал нещо с някого.. мм момент да видим мога ли да изровя хронология… добре де немога тук, явно съм писал от другата операционна система.. както и да е не е гова важното идеята бе, че нещата изглеждат като един пъзел.. който трябва.. просто трябва да се нареди… Разбирате ли.. като бях малко дете и погледнех частите на някой пъзел, аз ги нареждах в главата си и виждах горе долу как ще изглежда картинката – после не ми беше интересно, но трябваше… просто трябваше да се нареди… и преди знаех, че нещата просто трябва да се наредят… Но сега сякаш.. пъзела е нареден на части на части и … картината ми се губи… губи ми се това което става… дано греша но имам чувството, че в скоро време няма дори и пъзел да има… просто празна маса без нищо на нея, само мечти…., загубени душа и празни обещания… Нека се върнем на случилото се днес… бях на именният ден, играхме на доверие. Беше забавно, но аз вече се бях ‘замислил’ и виждах само в един цвят – сиво….. някак си, когато човек мисли – не може да се забавлява ( това ми се случи и по късно същата вечер… ).. след именният ден (или поне към края) аз трябваше да тръгна за Тракия и да посетя Пепито.. празнуваше 16-стия си рожден ден, заедно с нея празнуваше и Тедо днес… ( тоест вчера вече…). Явно в началото бях изчерпал темата с “предчувствието” в главата си и просто не мислех… забавлявах се! Вярно не харесвах всички от гостите, но какво от това – беше ми забавно… дори не мога да се сетя на коя песен танцувахме с Пепито… просто след това в един момент – след разговора с Денис – се замислих и всичкото забавление и всичкия кеф се изпариха… отново всичко ми беше някак си сиво.. на пук се опитвах да се забавлявам и да се усмихвам … за радост се справях добре. Все пак не съм там за да и развалям партито…., но като цяло този иначе толкова специален ден с толкова много празненства и веселие за мен просто отмина, като един сив ден, който дори вля стрях в мен, за това че нещо не е наред… чувството е странно… не мога да го опиша, но просто знам, че нещо не е наред….
но… времето ще покаже, както винаги.. времето показва…
а ето ви сега една много хубава песничка… сега я открих много ми харесва … ще ви дам и текста :) страхотна е !
Понеже има голяма вероятност да ходя на Sonata Arctica и тези дни слушам техни песни.. има една, която е от малкото близки до мен… някак си просто I’m a replica….
“Nothing’s what it seems to be,
I’m a replica, I’m a replica
Empty shell inside of me
I’m not myself, I’m a replica of me…”
Като изключим лошият звук на слушалките, с които съм в момента, защото брат ми заспа – няма нищо друго което може да ме спре ( което би ме спряло) да пусна тази песен и да съборя блока :) Става въпрос за една много готинка песничка с много много хубав текст на FireFlight – групичка за която ми каза един съученик ( Много благодаря Груев! ). Песничката се казва unbrekable и …. какво повече да кажа освет да ви предложа да я чуете :
2008-2010 
Постове (RSS)