Днес /вчера/ бе един от не чак толкова добрите дни… явно на последък си правя поредица. Иначе от много време не се бях качвал на покрива на блока – днес се качих :) Все същото си е… имаше сянка и подухваше – доста по добре от колкото в нас, макар да съм на първия етаж и да е поносимо топло, докато навън е ужасна жега. Денят ми започна със спор… брат ми винаги трябва да мрънка за нещо – да си мрънка.. дори мисля, че ми чете блога… Едва ли не изкара че съм бил пиян на Асеновград рок фест-а тази година и за това са ме карали с кола… да, ама не… тоя път няма да има късмет. Ех, трябва тези дни да поуча за да скало… а и трябва като имам повече време да седна и да си оправя правописа – ту го има ту го няма, особенно сега вечер като съм изморен никъде го няма.
Ех, почти три часа е… след малко ще легна да си поспя малко… Всеки път като лягам да си почивам се размечтавам… винаги има за какво :) Спомням си за минали моменти, в които съм бил на крачка от сбъдването на някоя мечта… и се чудя какво ли трябваше да направя, за да се получи както исках… какво ли трябваше да кажя?
Да! Думите са много важни… много е важно какво ще кажеш и също така как ще го кажеш, но думите сами по себе си не могат да докажат нищо, най-важни си остават действията. На думи всеки е голям… или нещо такова се казваше.
След публикуването на Вафлички и Пасти 3 много хора се бяха загрижили за мен… дали съм бил добре, какво ми имало, как да ми помогнат… явно си имам по.читатели. Забелязвам, че вече пиша доста рядко тук, все пак винаги ми се иска да напиша по няколко изречения за това какво става, но като се замисля почти всичко го има в МикроБлог-а ми. Друга промяна, която смятам че забелязвате е, че се връщам към стария начин на писане… този от стария блог. Разбира се обещавам от време на време да има и някоя малко по-интересна статия, а да не е само като “дневник”.
Днес… докато бях на покрива с бутилка Спрайт в ръка се почувствах странно, някак си не мислих за нищо, бях пуснал мислите си в отпуска…. те и без това се преуморяват постоянно. Толкова много неща има, които да ме тормозят или просто неща, за които да отделям време, мисли и усилия, че преумората ми е гарантирата… вярно не са тежки физически занимания, но някъде бях чел, че една партия шах се равнява на цял час тренировки във фитнеса. Това си е доста натоварване.
Друго интересно от днес бе Квант. От доста време не се бях виждал с тези хора и не бях ходил там. Беше си като едно време, само дето липсваха много хора. След лекцията на Стеф, която за съжеление хванах от половината, но бе интересна – се запътихме към “Скалата”. Мм… предпочитам случилото се след това да си го запазя за себе си или най-много да попадне в .my.soul файла, в който не съм писал от ужасно много време. Трябва да съм малко по редовен и малко по отговорен! Трябва ама искам ли? Кое е по важно? Това, което трябва да стане или това, което искаме да стане? м… Може би златната среда? Тук няма такава май… или искаш нещо или не… или трябва или не… а ако искаш това което трябва и то стане – време е да почерпиш:) Хайде аз се запътвам към dreamland.
2008-2010 
Постове (RSS)