~/

добре де… няма да започвам направо със “нещо не е наред” … нека разгледаме на кратко какво се случи днес…
Станах и цялото тяло ме болеше – мина ми сравнително бързо докато си взимах душ… приготвих се и тръгнах за именния ден на Георги (просто си го празнува днес…). Там си прекарах добре, но имах много лошо предчувствие.. незнам защо, но все още го имам… преди време бях си писал нещо с някого.. мм момент да видим мога ли да изровя хронология… добре де немога тук, явно съм писал от другата операционна система.. както и да е не е гова важното идеята бе, че нещата изглеждат като един пъзел.. който трябва.. просто трябва да се нареди… Разбирате ли.. като бях малко дете и погледнех частите на някой пъзел, аз ги нареждах в главата си и виждах горе долу как ще изглежда картинката – после не ми беше интересно, но трябваше… просто трябваше да се нареди… и преди знаех, че нещата просто трябва да се наредят… Но сега сякаш.. пъзела е нареден на части на части и … картината ми се губи… губи ми се това което става… дано греша но имам чувството, че в скоро време няма дори и пъзел да има… просто празна маса без нищо на нея, само мечти…., загубени душа и празни обещания… Нека се върнем на случилото се днес… бях на именният ден, играхме на доверие. Беше забавно, но аз вече се бях ‘замислил’ и виждах само в един цвят – сиво….. някак си, когато човек мисли – не може да се забавлява ( това ми се случи и по късно същата вечер… ).. след именният ден (или поне към края) аз трябваше да тръгна за Тракия и да посетя Пепито.. празнуваше 16-стия си рожден ден, заедно с нея празнуваше и Тедо днес… ( тоест вчера вече…). Явно в началото бях изчерпал темата с “предчувствието” в главата си и просто не мислех… забавлявах се! Вярно не харесвах всички от гостите, но какво от това – беше ми забавно… дори не мога да се сетя на коя песен танцувахме с Пепито… просто след това в един момент – след разговора с Денис – се замислих и всичкото забавление и всичкия кеф се изпариха… отново всичко ми беше някак си сиво.. на пук се опитвах да се забавлявам и да се усмихвам … за радост се справях добре. Все пак не съм там за да и развалям партито…., но като цяло този иначе толкова специален ден с толкова много празненства и веселие за мен просто отмина, като един сив ден, който дори вля стрях в мен, за това че нещо не е наред… чувството е странно… не мога да го опиша, но просто знам, че нещо не е наред….

но… времето ще покаже, както винаги.. времето показва…

а ето ви сега една много хубава песничка… сега я открих  много ми харесва … ще ви дам и текста :) страхотна е !

Read the rest of this entry »

Това може би ще е първият ми пост изпълнен с нещо по различно от хронология на събитията случващи се около мен и някакви си впечетления от нещо си. Пуснал съм си Replica на Sonata Arctica и се замислих за блоговете и блогването. До преди около година не намирах смисъл в това да блогваш… сега вече имам блог, микроблог и много блоглупости. Може да съм пораснал и да съм осъзнал нещо – да бе… Може да е просто влечение да имам “мое си местенце в интернет”, а може да е просто нужда да споделям разни мисли с някого.. или пък защо не нужда да помогна по някакъв начин на някого с изводи от глупавото ми ежедневие. Като чета статийте си усещам, че все още търся себе си… търся начина на писане, темата, подхода… търся себе си! А дали всеки блогър не представя някакво друго “Аз” в блог-а си? Дали това което пише не е просто едно… копие.. един двойник на ежедневните му проблеми и мислите, които го сполитат постоянно. (апчих). Преди около половин час почнах да ровя в разни блогове и прочетох какви ли не безсмислици (ох сигурно всеки си мисли така и за писаниците ми тук), но имаше и много интересни статии (мамка му как се пише статий или статии … / песента свърши – пускам я отново)… сигурно е трудно да следите мисълта ми? Та в много от тези блогове имаше малко странни постове, напомнящи дори на лудост до някаква степен или просто опит за влияние върху психиката на посетителя. Наистина е странно, когато няколко реда се опитват да те объркат тотално и накрая те оставят със смесени чувства. Харесва ми да блог-вам и пиша предимно заради себе си, а ако мога да помогне на някого – това е в плюс за всички. Сигурно дори този пост няма да достигне до почти никого, а само шепа читатели – мои познати, сетили се да видят какво минава през главата ми. Е хора добре съм! Жив съм, здрав съм и психически стабилен – поне за сега… Един пост преди малко ме наведе на мисълта – какво пречупва човешката психика?… И дали не е най-важното да си достатъчно силен психически, за да издържиш на всичко, което ти поднася живота? Ех… очаквайте вафлички и пасти 2 в скоро време… Просто сега трябва да се приготвям и да излизам, за да се видя с Юлия… дали ако на нея и поставя тези въпроси няма да звуча като луд? А ти, който четеш тази статия, достатъчно силна психика ли имаш, за да издържиш на всичко?