~/

 Поздрави от Англия.  Пътуването мина прекрасно. Видяхме Стойнхендй, овце, камъни и овце. Селцата им тук са прекрасно, изобщо всичко тук е прекрасно. Началото на първата седмица е обещаващо. Времето е много приятно, хората също. Сега съм в библиотеката на Plymouth и имам достъп до интернет благодарение на тях. Остава ми още малко време … около 10 минути, за това ще ви разкажа на кратко какво стана до днес. 
В деня на пристигането ни ( за пътуването ще говоря на дълго и на широко като се върна… ) та …. в деня на пристигането ни , на нито една от учителките не и беше ясно къде ще ни чакат, така че се забихме на центъра на Plymouth и от скука Груев извади китарата, засвири и се забавлявахме. После плановете станаха ясни и се видяхме със семействата. Нашето семейство е прекрасно, имаме си дори и X-box в къщата … имаме си всичко.

Втория ден мина в разходки и обикаляне по центъра, приятно градче, хубави магазини, в които пускат хубава музика…. а за останалите 2 изминали дни ще ви разказвам друг път, че нямам време.

Сужелявам за правописните грешки използвал съм латиница > кирилица от абв.бг ;)

Поздрави , Нед!

Тази публикация ще се добави автоматично, когато кацаме в Лондон… Дано да кацнем де. Много, много исках точно в този момент отново и отново да споделя тази песничка с вас…

Коментарите ще ги запазя за себе си :)

Пеят ми : 5′nizza

Ето, че времето лети… Лети си то, а аз се надпреварвам с вятъра. След прекараното време в Карнобат около 3-ти Март се прибрах в Пловдив. Ето ме тук, нямах много време да приготвя нещата за стажа в Англия. Малко по малко започнах да се подготвям… материално, физически и най-много психически, но това са си мои неща… няма да ви занимавам с и без това заплетените паяжини в съзнанието, под и над съзнанието ми…

Още на трети Март, когато пристигнах в Пловдив не ми се седеше в нас. Първо се прибрах, оставих си багажа и звъннах на Тедо:

Аз : Къде си?
Тедо : В нас, тъпея…
Аз : Излиза ли ти се?
Тедо : Става, къде ще се видим?
Аз : След час на пощата… после може би арт кафе-то ?
Тедо:  Добре след час на пощата.

И ето ме мен един час след като пристигнах в Пловдив бях пред пощата и чакайки Тедо се видях с няколко други приятни същества. За пръв път Тедо закъсня (аз му го върнах преди няколко дни, но това е друга тема… ). Разходихме се, проверих за “Пикник край пътя” в Хеликона, казаха ми, че в Петък ще я имат… доволени се запътихме към Арт Кафе-то ( ако бъркам последователността на събитията – извинете ме… ). В Арт Кафето винаги, винаги е приятно. Разгледах Февруарски брой на .net и пихме по един много, много хубав чай. Разбира се Тедо направи и няколко снимки…

Е и аз поснимах малко, но по-често го играех модел или просто фон, защото за модел не ме бива. Допихме си хубавия чай и оставихме малък подарък на заведението. Заслужиха си го с това гостоприемство и приятна обстановка, дори и да не споменаваме приятната музика, макинтоша на разположение и готиното обслужване – кафето пак си остава номер едно в Пловдив. За съжеление е мъничко и често е пълно, но намериш ли си място просто не ти се става… Как да не го обичаш, дори са забранили пушенето вътре.

Излизаме ние от кафето … и решихме, че е рано та… да се поразходим из градската. Вървим, влизаме в градската и гледаме някакви полицай, някакви военни… ах, какво става тук, боже твой? Заря! Така де, не сте забравили, че това се случи на трети март, нали ( защото ние тотално бяхме изключили за това ) ? Взехме си сок, кроки … и зачакахме зарята. Към 21:00 ( ако не се лъжа ) започнаха със зарята и свършиха минутка по късно. Тедо отново направи няколко снимки… :)

*и ето че снощи ми се приспа.. заспах и днес пиша*

До сега бях написал цял роман, но нещо с редакцията не се получи и всичко се загуби, леля му. На кратко тежка седмица, весело прекарване в Петък ( 06.03 ). След това много обикаляне по магазини, много подготвления… След 26 часа заминавам за София -> Лондон – > Плимут , а още не съм готов с нещата за багажа ( поне съм си подготвил близо 9 гб музика… само да си заредя батериите за фотоапарата и друго няма да ме интересува много, много… ) . Въобще да не споменаваме, че психически съм някъде другаде. Цял месец го чакам това пътуване, а то идва точно когато не очаквам. Получи се малко като вица с Тъпанчев, но си е точно така. Очаквайте още много такива постове, защото ще гледам при всяка възможност да ви казвам как върви и какво става там :) А когато се върна … ако още помня какво е ставало през последната ми седмица в България ще ви го опиша :) Но най-общото ви го казах – мъки и скука в училище… Многи изнервящи и дразнещи дни, особенно заради това, че ми се налагаше ( ох още ми се налага.. ) да ставам в 6:30 … Със здраве, до скоро.