~/

Знаеш ли, пише ми се. Не мога да си подредя мислите, но ми се пише. Имам чувството, че има толкова много неща, които искам да напиша, толкова много думи, с които да запълня тези бели полета. Но не мога да ги намеря… Знам, че ги има. Сигурен съм в това. Просто не ги намирам. Не успявам. Изгубили са се, както надеждата ми, както вярата ми… както годините ми. Слушам хип-хоп от 2000-ната година и ме гони носталгията по компютърните зали и часовете CS…  Миналото винаги ме дърпа.. винаги. За съжаление един шамар от настоящето и се връщам в реалността за отрицателно време. Нещата не са бели и черни, но преди дните бяха безгрижни. Защо трябва да сме такива прагматици за да оцелеем? Защо трябва да убиваме детето в нас, за да се справяме в това общество? Защо трябва да играем на котка и мишка със щастието си ? Защо децата днес нямат тази безгрижност, която имахме ние ? Защо.. защо … и още хиляди въпроси ми се въртят в главата. Не, този път не са въпроси без отговори, но отговорите им са толкова страшни, черни и мръсни, че не искам да цапам това бяло поле с тях. Пишейки, пушейки и мислейки стигам до извода, че в съществуването си до днес съм имал за цел просто да избягам от това тук. От този прагматизъм, които ни налага действителността. Надявам се един ден да мога да го направя, да мога отново да живея безгрижно, но честно да ви кажа – съмнявам се. Колкото по-големи ставаме, толкова по-опасни стават забавленията ни, но защо е нужно това ? Защо не можем веднъж като малки деца, с надежда в очите си и с доброта в сърцата си да вдишаме с пълни дробове и да се усмихнем на слънцето? Защо трябва очите ни да са подути от поредната безсънна нощ, сърцата ни да прескачат заради повишеното ниво на холестерол, от застоялия живот, а дробовете ни да са пълни с катрани от евтините цигари….. И днес слънцето не е същото, защото ние не сме същите. Всъщност мога да продължавам да пиша със затворени очи още много дълго. Без дори да поглеждам този светъл дисплей и без дори да се притеснявам за това, дали бъркам буквите, дали случайно не допускам правописни грешки … а какво исках да кажа всъщност? Всъщност нищо не искам да кажа, нещо исках да напиша, но го изгубих между редовете на това бяло поле. И независимо дали нямам мастило, муза или време – аз няма да мога да пиша както преди, никога. Просто всичките защитни механизми в главата ми няма да позволят пак да излезе на яве онова, което някога ненавижда, а сега ми липсва. Онази силна емоционалност, която ти оцветява дори сивите дни, кара слънцето да свети по-силно и прави луната по-красива от всякога… А звездите… те вече паднаха.

Нищо не е… каквото трябва да е. Свободното време не е свободно. Водата не е мокра. Бирата не е приятна. Цигарите не успокояват. Душата не е щастлива. Слънцето не е топло. Луната не е привлекателна. Глутницата е само от самотни вълци. И мечтите не са за мечтатели… Тогава мо?га ли аз да си позволя, да те попитам… Какво ще направиш, когато мечтите ти се сбъднат? Ти, скъпи мой, днес мечтаеш за нещо, което ти е нужно сега, на момента … Нещо, което бленуваш да притежаваш или изпиташ в настоящето. А дали това нещо, дали този някой, дали всичко… ще има същия смисъл в бъдеще? И какво ще направиш, като постигнеш мечтите си? Ще си спокоен? Не мисля…. Ако искаш нещо в този живот –  протегни се и го вземи. Освободи нещастната си душа и загърби спомените изпълнени с правописни грешки… загърби всички грешки, запомни само поуките. И никога, драги, никога не прекалявай с надеждите, защото дори и ти ще разбереш, че макар и последна, дори нажедната умира.

п.с. Честит трети рожден ден на този изоставен блог.

Опита ми с тютюните на Mac Baren започва и спира с тютюните им за цигари – опитвал съм Original Choice, Aromatic Choice, а сега си взех и Cherry Choice. Започвам от там, че до сега не съм си взимал Cherry тютюн, може и това да повлиава на мнението ми, но все пак тютюна си е висококачествен! Много добре нарязан – на тънки ленти, подходящи за свиване на ръка, достатъчно влажен е, но според мен няма да е приятен за тъпчене. Изчистен е от почти всички клечки, без прашинки и други боклуци в него – в хубава и удобна опакова – въобще прекрасен тютюн. При първото отваряне на тютюна до носа ви достига приятен аромат на вишна, който успя да ароматизира цялата ми стая след като постоя няколко минути отворен. Разбира се, това не е само при първото негово отваряне – този тютюн успява да запази аромата си с дни. Може би заради този приятен аромат имах и по-големи очаквания към самия тютюн при пушене, но не бяха оправдани. Много е приятен и мек, но аромата се променя и става малко по слаб, но същевременно плътен. Опаковката е 40 грама на цена 11 лв. – нова 13.5 лв. , за мен това е напълно приемлива цена за един висококачествен тютюн. Опитах тютюна с къси ( 60мм ) и дълги ( 80мм ) листчета и с къси и дълги Slim филтри – най-добрата комбинация може би е късо листче с къс филтър – но за тези като мен, на който една малка цигара не им стига – дълго листче с къс филтър.В добавка с едни сладки листчета цигарата може да ви достави невероятно сладко преживяване за всички сетива.  Все пак според мен ароматните тютюни не са за всекидневна употреба – така че ви препоръчвам да се запасите и с един неароматизиран тютюн. Бих му дал оценка 7/10 .