~/

Дума по дума – Пост!

n3mo — Sat, 17 Mar 2012 02:17:51 +0000

Седя си аз тук, слушам си тиха нощна музика и си мисля, абе какво стана с онзи изоставен блог там в дълбоките черни дупки на безкрайния интернет… И знаете ли, с малко четене на старите си главоблъсканици в клавиатурата се оказа, че всъщност съм поканил неофициално ( разбирайте без букет рози в ръка ) Владо и Краси да пишат тук. И да, това няма да е нещо довличащо много трафик, освен ако Владо не реши да пише за любовта си към Савков, но от друга гледна точка им давам свободата да пишат за каквото си преценят и се надявам да излезе нещо пълноценно, ако не ценно, то поне пълно.. с мъдрост. Аз като един занемарил блога си ( разбирайте душевния храм ) пастир на слепи зиморничеви вълчи пеперуди без крила и с обиколка на бицепса 15,8 см ( за пеперудите говоря ) смятам да дам път на по-мъдрите и зрели от мен същества базирайки се на математическата лема( лема ама друг път ), че 1+1 = 3 , за прекалено големи стойности на единицата. Казано по друг начин, добре дошли в света на възрастните. И да не забравяме, че възрастните са просто деца с песимистични възгледи.

И понеже ми е омръзнало да ви обещавам ( по-скоро обещавам на себе си ), че ще пиша по често – няма да го правя. Истината е, че може би това тук ще умре скоро, просто ако остане, то ще бъде архивирано и стартирано на чисто без старите главоблъсканици, макар и лично аз да мисля, че има ценни идиотщини (разбирайте мъдрости ) в тях. Но понеже все още не съм решил проблема със световния глад, а само със своя мисля, че няма нужда да преоткривам топлата вода и да ви казвам супер важни неща, които надали вие не сте разбрали… няма да е голяма загуба със или без безнадеждните слова на един сляп зиморничев вълчи пастир воден от стадо пеперуди.

Съборете си покрива, за да си построите нов, че звездите така или иначе не се виждат в София.

До тогава, до когато.

Винаги мой, Нед.Подобли публикации:

None Found

Сподели

интернет

n3mo — Mon, 21 Nov 2011 00:50:38 +0000

Интернет е начина да стигнеш до информацията, която ти трябва. Границата между това да споделиш мнението си за нещо и да се превърнеш ти в информация, която търсят е много тънка. Ловец или плячка ?Подобли публикации:

None Found

Сподели

180308

n3mo — Mon, 31 Oct 2011 22:29:55 +0000

180308 Не винаги зависи от нас, не винаги знаем какво трябва да направим, не винаги не грешим, не винаги не губим, не винаги не сме виновни , не винаги , не днес, не тогава, не, и утре не.

И утре пак ще бъде днес, защото днес отново е вчера и така ще спрем времето.Подобли публикации:

None Found

Сподели

дори

n3mo — Sun, 16 Oct 2011 22:44:56 +0000

дори Пълните пепелници и празните чаши не решават проблемите ни, ако ние не искаме те да бъдат решени….

httpv://www.youtube.com/watch?v=304mywDzN_w&list=FLw5aNk7lhilfj0Iv5NzsnkA&index=53
Подобли публикации:

Сподели

Лека нощ.

n3mo — Sun, 26 Jun 2011 01:30:58 +0000

httpv://www.youtube.com/watch?v=YQWszrZHBPI&feature=related

So:

Въпреки надеждите ми с това ядро и това убунту няма да ми се получи номера с rt3090;
В следващите 2 седмици тотално лишение от (а) социални мрежи;
пинк флоид са прекрасни за преди сън.

Подобли публикации:

Сподели

поглед встрани

n3mo — Fri, 17 Jun 2011 01:18:46 +0000

Случайно или не , все още не съм легнал. Стоя в хола, рядко ми се случва вечер да съм тук. Всъщност рядко ми се случва да съм в тази стая като цяло. Помня като малък, когато идвах на гости прекарвах много време тук. Има един голям червен полупрозрачен зар , имам и спомени от различни игри, включително “Не се сърди човече” … и какво ли още не. Тук за пръв път се научих да свиря с уста и тук се опитвах да пея “Когато бях овчарче” – и се справях много добро … поне тогава. През последните години, когато минавам през тази стая, то аз просто съм изправен, ходя и евентуално взимам/оставям нещо или най-много да седна и да забия поглед в телевизора. Сега съм седнал на един диван, попринцип изпълняващ ролята на закачалка и просто погледнах встрани….. Всъщност погледнах нагоре към края на високата секция и сянката, която тя хвърля въху старите тапети зад нея. Интересното е , че аз никога не съм обичал големите мебели, особенно тези, които стигат почти до тавана. Тази секция е точно такава, много добре направена, качественна изработка, стара, но все още здраве… и препълнена със спомени. Книги, сервизи, кристали, снимки и спомени… много. Интересното е, че когато извъртях погледа си, все едно цялата стая се промени. Е, все още има огромна секция, която сякаш ми отнема от въздуха, но просто там горе няма нахвърляни никакви нови боклуци като кабели, джаджи, зарядни, дезодоранти и прочие … Погледа ми обхваща само последния шкаф, книгите под него и старите тапети на заден фон… Припомних си дните, когато седях на метър-два в дясно от мястото, където съм седнал сега, тогава там имаше един стар диван. Предполагам този диван е вече изхвърлен, но независимо къде е – не е тук. И на този диван си играех с червения полу-прозрачен зар… Но просто исках да отбележа колко много се променят емоциите, когато завъртим очите си встрани…

free random bullshit for all (copyleft) ndyakov

Подобли публикации:

Сподели

така и не разбрах…

n3mo — Mon, 13 Jun 2011 23:51:36 +0000

Внимание: Random глупости. Не чети.

Странно.

Прелистих още една глава от книгата на живота. Много от нещата.. така и не разбрах как се случиха, защо се случиха … въобще, случиха ли се ? Пубертета е голяма работа, честно! Едни от най-забавните години в живота на човек.. и най-трудните за родителите му. Пък.. дали той е виновен – така и не разбрах, но имайки си причина за глупостите, звучат някак си по-логични. Пролетните дъждове на последната ми ученическа година се изсипаха и ми остана само лятното, силно, топло слънце на изпитите. Този път ще мина без равносметки, защото станалото – станало, пък спомените си остават. Хубави, лоши … мои са си. Не мога да се боря с тях, не мога да се боря със себе си … така и не разбрах защо се връщам към тях, но да – връщам се. Душевен мазохист с празни шепи и шише студена чешмяна вода. Много празни редове, много празни листи, много бели екрани и снимки без етикети. Аз ли съм това ? Неподредената стая си е моят храм, но душата ми никога не е била толкова … така и не разбрах какво стана с нея. Хаотичните разсъждения и скачането от една тема в друга, от една реалност в друга , това бях аз, а сега какво ? За ден- два останах без работа, без учене, сам със себе си и… разбира се миналото ме атакува в гръб. Аз като един опитен геймър си бях увеличил саунд-а и го усетих.. обързнах се и му праснах няколко шамара. Сега си седи кротко в един от ъглите на многоъгълника “съзнание” и чака да бъде освободено. Дори не се налагаше да го връзвам. То много добре знае, че няма къде да избягам… с него сме си екип в добри и лоши моменти. Колкото ми вреди, толкова ме подкрепя. Искам си го, имам си го… Какво повече ми трябва ?

Пиша пълни глупости. Притискам ръце към главата си и затварям очи. Така и не разбрах как минаха тези години. Мислехме , че “батковците” са много яки, а всъщност.. всички са хора бе… ХОРА! С проблеми, с минало, но не всички… с бъдеще. И в името на идеята да запазя това свое .. бъдеще, в мен се ражда желание да се развивам. Желанието да се справям с проблемите, желанието да оцелявам… желанието да живея. И пишейки тези глупости – защото това са всеизвестни факти, та .. пишейки тези глупости , почвам да се чудя как сам си позволявам да си губя времето с толкова много глупости. За пореден път си казвам – ” Окей, дай да си организирам времето малко.. дай малко да поживеем на пълни обороти, мързелив задник негоден за чупене на орехи“. Random bullshit is random, ама така ми харесва. Всъщност така и не разбрах какво се случи с писането ми, къде изчезна, търсех го , намерих го , пак изчезна. Ама като го хвана какво да правя ? Да пиша? Да публикувам тук ? А кой ще чете, драги ми смехурковци. Виждате ли какви глупости ви редя сега. Защо един уникален човек като теб седи и си губи времето с писаниците ми. И да, знам ти защо го правиш… интересно ти е какво не ти казвам, а пиша, защото така ми е по-лесно. Но окей де, после като ме питаш, защо ги пиша тези неща… какво да ти кажа? Как да ти кажа… като самия аз … така и не разбрах, защо почнах този пост ?

Това , че не е лесно може само да ме радва.

Винаги съм намирал за какво да се хвана, а сега просто не знам от какво да се пусна. И слънце да бях и банка ДСК да бях, пак няма как да огрея навсякъде. И от толкова пътища аз оставам в канафката, слушайки музика, почивайки си от мислите с поглед към звездите и усмихвайки се на срамежливата луна. Новото начало не означава полагането на край преди него. Краят е един и той не е през 2012, колкото и да им се иска на някои. Колкото по-трудно става всичко, толкова по-интересно ми е. Дори и невъзможните неща, не са толкова невъзможни, когато просто прочетеш шибаното ръководство. И да, покемоните са превъзходен пример за живота. Няма два еднакви покемона. Всеки покемон си има своя сила, характер…. чар. И всеки един има възможност да еволюира. И има там едни млади момченца опитващи се да ги ” хванат всички” и да станат “покемон мастър” – и … но това, което не ви казват в детското филмче е , че истинския покемон мастър е този, който има истинска, силна връзка с един покемон… няма нужда да го държи в покебол-а си и да го вика само тогава , когато му трябва. Отплеснах се…

Кедров философ

Или казано по друг начин – обикновен дървен философ със запалена кедрова клечка в ръка.

Така и не разбрах, защо мисълта ми е бърза вода. Защо като ястреб високо в облаците търсех друго небе. Защо няма връщане назад. Защо по пътя поел съм и не мога да спра….

Надежда всяка тука оставете.

Всеизвестен надпис разпространен из родилните отделения в българските болници

И докато водата ми се стопля, аз разтягам ли разтягам локуми, а ако знаето от кога не съм ял локум … Понякога ми идва да благодаря на онова, което го има, макар и да не вярвам уж в него, но да го кажем … идва ми да благодаря просто на всичко, че го има … най съм благодарен за баланса. Всичко се връща, особенно когато аз си го връщам. По един или друг начин нещата са се нареждали в този сляп свят пълен с душевно болни същества. Не зная кога, не зная къде … аз вярвам , че ще дойде този ден, спомни си за мен , когато тичаш в дъжда студен… И ако и вие не знаете, да ви кажа, че в мрака едно момиче тръпче.

Много No Sense

Толкова много, че почнах сам да си задавам сложни въпроси.

Колко улици с теб извървяхме ?

Чувствам се същевременно лабилен и силен психически. Здравият разум и фобията от сивото ежедневие се вплитат в цветовете на дъга , в очите на далтонист. Систематизирайте кода на този свят, че нещо почва да бъгва, но може и всичко да е заради новтие фичъри.

Безкрайно благодарен съм за начина, по който се е стекъл живота ми. Не бих желал да се родя на друго място, в друго време .. за нищо на света. Всичките ви пари, възможности и лукс не струват нищо пред възможността да се радваш на малкото, като че ли е много и на многото, като че ли е малко… Да видиш живота във всевъзможни нюанси на синьото небе е безценна възможност. Да пишеш глупости в собствения си блог, мислейки всъщност за нещо сериозно – пропиляна възможност. Но ето ме тук, пропилявам безценната си възможност поредна вечер, защото чакам да се освободя от оковите на предрасъдаците си… и от оковите на вашите предрасъдаци, но знам, че където и да сте вие търсите вашите истини.

Предупредих ви да не си губите времето, защото така и не разбрах какво исках да напиша. Така и не разбрах какво е толкова странно.

Подобли публикации:

поглед встрани

Сподели

Dot Dot Dot

n3mo — Sun, 03 Apr 2011 01:57:48 +0000

… Честито! Вие спечелихте еднопосочен билет за “Майната си” !

httpv://www.youtube.com/watch?v=2q1ic0OHoTE

Не знам какво ме задушава така. Дали е този град, тази къща или мислите и тревогите ми. Истината е че отново съм легнал и пиша само докосвайки пръсти до клавиатурата, очаквайки момента, в който блаженно ще заспя и вече няма да занимавам съзнанието си с математически пресменятания на вероятностите живота ми да се нареди и да се провали за отрицателно време. Но и без висша математика, мога да пресметна колко много са били безполезните и безсмислени усилия през последните 4 години – усилия положени в името на идеята да постигна нещо, което като постигнах….. се оказа, че вече не е същото и се оказа… че вече не е нищо. А видиш ли.. аз за тези 4 години съм постигнал нещо много повече от това бленуваното.. дори няколко пъти, но заради бленуваното си позволях да загубя това, което имам … уж, защото можех да имам това бленувано богатство… а то после, какво се оказа… малко медна тел, крадена от цигани, подготвена за предаване на вторични суровини. Ама колко грозно се изразявам и какви безсмислици пиша… И вие как ме четете… не ви знам. Аз си се ненавиждам. И физически и емоционално… само от психиката ми ме е страх … не, че е лабилна… но като знам какви неща обмислям.. и то сериозно, в подробности… но все пак, нали да си го представяме не било престъпление… И това да изживявам този момент няколко пъти на ден в главата си не е престъпление? Ех, ама знам, че ще ми мине и всичко пак ще е розово,червено и синьо, пък може и по-хубаво да е - да няма розово. Моля ви, другари, изхвърлете боклука на излизане, че тук много се е насъбрал. Все прак купон правихме. Купон по случай загиването на още една мечта, погубването на надежди и изпепеляването на всички желания… Само ако знаете всичките спомени как се напиха на този купон… после нищо не помнеха…

iСиктир, че ми се спи, а през затворените ми очи света е малко по-готин, и светлината от дисплея не е толкова дразнеща.Подобли публикации:

Сподели

Mac Baren Aromatic Choice – плодово изкушение

n3mo — Fri, 25 Mar 2011 00:39:52 +0000

Mac Baren Aromatic Choice е с уникален аромат. Буквално. Няма друг тютюн с подобен аромат на пазара. Не съм опитал всички, но просто тази комбинация от аромати никъде не съм я срещал по опаковките. А какъв всъщност е този аромат? При първото отваряне на опаковката аромата е сравнително лек, ненатрапващ се, плодов. При пушене, аромата е плътен, мек и сладникав. Представлява някаква странна комбинация от изсушени кайсии и съвсем лек ванилов аромат. Всъщност възможно е да не съм усетил всички съставки, но кайсиите са основното в този букет от аромати. Хубавото при тютюните на Mac Baren е че с времето те запазват мекотата на аромата си и неговата сладост. Разбира се, колкото повече изсъхва- толкова по силен става самия тютюн, но аромата му остава мек. Последните остатъци от този тютюн използвах 3-4 седмици след отварянето на опаковката, за да омекотя аромата на един сух и дразнещ гърлото, карамелов тютюн. Тютюна е нарязан на тънки лентички – много добре изчистен от пръчки и леко влажен – изключително приятен за свиване на ръка. Опаковката е 40 грама на цена 11 лв. – нова 13.5 лв. , за мен това е напълно приемлива цена за един висококачествен тютюн. Опитах тютюна с къси ( 60мм ) и дълги ( 80мм ) листчета и с къси и дълги Slim филтри – най-добрата комбинация може би е късо листче с дълъг филтър – но за тези като мен, на който една малка цигара не им стига – дълго листче с дълъг филтър. В добавка с едни сладки листчета цигарата може да ви достави невероятно сладко преживяване за всички сетива. Все пак според мен ароматните тютюни не са за всекидневна употреба – така че ви препоръчвам да се запасите и с един неароматизиран тютюн. Бих му дал оценка 8/10 .

Подобли публикации:

Сподели

думи без мастило

n3mo — Sun, 20 Mar 2011 02:14:25 +0000

Знаеш ли, пише ми се. Не мога да си подредя мислите, но ми се пише. Имам чувството, че има толкова много неща, които искам да напиша, толкова много думи, с които да запълня тези бели полета. Но не мога да ги намеря… Знам, че ги има. Сигурен съм в това. Просто не ги намирам. Не успявам. Изгубили са се, както надеждата ми, както вярата ми… както годините ми. Слушам хип-хоп от 2000-ната година и ме гони носталгията по компютърните зали и часовете CS… Миналото винаги ме дърпа.. винаги. За съжаление един шамар от настоящето и се връщам в реалността за отрицателно време. Нещата не са бели и черни, но преди дните бяха безгрижни. Защо трябва да сме такива прагматици за да оцелеем? Защо трябва да убиваме детето в нас, за да се справяме в това общество? Защо трябва да играем на котка и мишка със щастието си ? Защо децата днес нямат тази безгрижност, която имахме ние ? Защо.. защо … и още хиляди въпроси ми се въртят в главата. Не, този път не са въпроси без отговори, но отговорите им са толкова страшни, черни и мръсни, че не искам да цапам това бяло поле с тях. Пишейки, пушейки и мислейки стигам до извода, че в съществуването си до днес съм имал за цел просто да избягам от това тук. От този прагматизъм, които ни налага действителността. Надявам се един ден да мога да го направя, да мога отново да живея безгрижно, но честно да ви кажа – съмнявам се. Колкото по-големи ставаме, толкова по-опасни стават забавленията ни, но защо е нужно това ? Защо не можем веднъж като малки деца, с надежда в очите си и с доброта в сърцата си да вдишаме с пълни дробове и да се усмихнем на слънцето? Защо трябва очите ни да са подути от поредната безсънна нощ, сърцата ни да прескачат заради повишеното ниво на холестерол, от застоялия живот, а дробовете ни да са пълни с катрани от евтините цигари….. И днес слънцето не е същото, защото ние не сме същите. Всъщност мога да продължавам да пиша със затворени очи още много дълго. Без дори да поглеждам този светъл дисплей и без дори да се притеснявам за това, дали бъркам буквите, дали случайно не допускам правописни грешки … а какво исках да кажа всъщност? Всъщност нищо не искам да кажа, нещо исках да напиша, но го изгубих между редовете на това бяло поле. И независимо дали нямам мастило, муза или време – аз няма да мога да пиша както преди, никога. Просто всичките защитни механизми в главата ми няма да позволят пак да излезе на яве онова, което някога ненавижда, а сега ми липсва. Онази силна емоционалност, която ти оцветява дори сивите дни, кара слънцето да свети по-силно и прави луната по-красива от всякога… А звездите… те вече паднаха.Подобли публикации:

None Found

Сподели