Само аз ли виждам толкова удоволствие във всички дела, които се налага да извършвам? В началото само ми направи впечатление, че всичко се е превърнало в безкраен низ от отговорности, ангажименти…отпуската се е превърнала във време, в което да измиеш прозорците, да отидеш на зъболекар, на задължителните прегледи, да платиш данъците върху нещата, които имаш…а, да, без малко да забравя — и да се насладиш на единствените осем часа от десетдневната отпуска, в които да починеш. Разбира се, това би бил моят коментар, ако бях пораснал.

Всичко написано горе важи със страшна сила. И сега си плащам сметките, наемите, щуротиите, мисля дали утре ще имам някакви пари за храна, ако днес си купя нещо глупаво или отида навън, да се видя с някого. Да, от десетдневна отпуска ми остават осем свободни часа. Да, обикалям и се разправям с бюрократичните институции, понасям си отговорностите за абсолютно всяко мое действие или бездействие…

…обаче никой не може да ми отнеме миговете, в които оставам насаме с книгата. В промеждутъка, в пролуката от време, която се получава между всеки ангажимент, намирам своето си време, четейки книга, слушайки музика, мечтаейки, рисувайки…гонейки кадъра. И съм абсолютно свободен от отговорностите…в промеждутъка между тях. Както пише един мой любимец, мисля, че съм ти го препоръчвал, ние се концентрираме твърде много върху лошите моменти от времето. Съвет — не се поставяй в положение, в което да мислиш върху лошите моменти повече, отколкото върху хубавите.

Да, изпитвам носталгия, че хората, на които можех да разчитам, дори да доверя живота си (при спускане с рапел, най-елементарното), сега са се превърнали в преждевременно застарели хора с бебешки маниери. Невероятно тъжно ми е, че вече ме търсят само когато имат нужда от мен. От моите пари…които всъщност нямам. Да, искам отново да ставам в 12:00-13:00, да не спя по цели нощи, да си взема две чанти – в едната няколко чифта гащи, чорапи, тениски и един панталон, а в другата – книги и фототехника…и да се кача на влака, пък той сам да реши къде да остана. Да, мъчно ми е, че вече не правя ученическите простотии от сорта на пътуване с нощния влак, за да изпиеш едно кафе на бургаската гара и за обяд да си вкъщи. Мъчно ми е, че вече не се смея толкова наивно и детински…което е пряк резултат от самия наивен, детски смях преди години.

Да, изпитвам носталгия и болка когато се сетя за онзи прекрасен кръг от красиви хора, в който бях. Единственият кръг, в който циничност и вулгарност бяха неписано забранени практики. Обаче…и да плача вътрешно, не бих могъл да направя нищо. Хората се променят. Хората не са толкова добри и хубави, колкото искат. Тъжно, но факт — на хората не може да се вярва.

В този смисъл — хващай нощния влак, книгите, пък на сутринта изпий едно кафе на бургаската гара. А то, вярвай ми, е по-горчиво от болката, която изпитваш в момента.

Сега тъпча, понеже започнах да нямам нерви.

Обаче за едно съм съгласен — свитите цигари са ми по-вкусни, а и самото свиване е успокояващо :)

п.с. Като цяло не съм доволен от тютюните на Domingo ( трудни са за свиване), но от скоро тъпча цигари и си взех Domingo Menthol – няма да повторя. Domingo Cherry не съм опитвал, но ще го направя в скоро време – добавено е в to-do листа вече :)
Поздрави.

В тютюните изборът е по-богат, съгласен съм. С изключителна учудя установих, че харесвам тютюните за лули точно толкова, колкото тютюните за цигари…като съм длъжен да отбележа, че тютюните за лули ми звучи точно толкова глупаво колкото “тютюн за дъвчене”. Доста време си свивах в хартийка тютюн за лула, тъй като ароматът му е неописуемо пленителен, а вкусът причинява вкусов оргазъм. Обичам по-меките тютюни, обаче не помня марките. Тютюнът за лула, който свивах, беше портокал с ванилия, марката имаше в името си “Rum”, ако не се лъжа.

От тютюните за свиване/тъпкане, в един момент имах слабост към Domingo cherry, обаче ми стана непоносим. Най-добрият тютюн “за цигари”, който съм използвал е Слънце ванилия. Не е като да не съм пробвал към 20-ина видя тютюн, включая такива, които ги няма на нашия пазар.

Не знам как е при теб, обаче когато отворя пакета и помириша тютюна — ако ароматът не ми причини дразнене в носа — това е моят тютюн. Дотук само Слънце ванилия се е справял така. Разбира се, при всеки е строго индивидуално.

Davidoff gold не изсушава ли прекалено много устата?