~/

Интернет е начина да стигнеш до информацията, която ти трябва. Границата между това да споделиш мнението си за нещо и да се превърнеш ти в информация, която търсят е много тънка. Ловец или  плячка ?

httpv://www.youtube.com/watch?v=YQWszrZHBPI&feature=related

So:

• Въпреки надеждите ми с това ядро и това убунту няма да ми се получи номера с rt3090;
• В следващите 2 седмици тотално лишение от (а) социални мрежи;
• пинк флоид са прекрасни за преди сън.

Внимание: Random глупости. Не чети.

Странно.

Прелистих още една глава от книгата на живота. Много от нещата.. така и не разбрах как се случиха, защо се случиха … въобще, случиха ли се ? Пубертета е голяма работа, честно! Едни от най-забавните години в живота на човек.. и най-трудните за родителите му. Пък.. дали той е виновен – така и не разбрах, но имайки си причина за глупостите, звучат някак си по-логични. Пролетните дъждове на последната ми ученическа година се изсипаха и  ми остана само лятното, силно, топло слънце на изпитите. Този път ще мина без равносметки, защото станалото – станало, пък спомените си остават.  Хубави, лоши … мои са си. Не мога да се боря с тях, не мога да се боря със себе си … така и не разбрах защо се връщам към тях, но да – връщам се. Душевен мазохист с празни шепи и шише студена чешмяна вода. Много празни редове, много празни листи, много бели екрани и снимки без етикети. Аз ли съм това ? Неподредената стая си е моят храм, но душата ми никога не е била толкова … така и не разбрах какво стана с нея. Хаотичните разсъждения и скачането от една тема в друга, от една реалност в друга , това бях аз, а сега какво ? За ден- два останах без работа, без учене, сам със себе си и… разбира се миналото ме атакува в гръб. Аз като един опитен геймър си бях увеличил саунд-а и го усетих.. обързнах се и му праснах няколко шамара. Сега си седи кротко в един от ъглите на многоъгълника “съзнание” и чака да бъде освободено. Дори не се налагаше да го връзвам. То много добре знае, че няма къде да избягам… с него сме си екип в добри и лоши моменти. Колкото ми вреди, толкова ме подкрепя. Искам си го, имам си го… Какво повече ми трябва ?

Пиша пълни глупости. Притискам ръце към главата си и затварям очи. Така и не разбрах как минаха тези години. Мислехме , че “батковците” са много яки, а всъщност.. всички са хора бе… ХОРА! С проблеми, с минало, но не всички… с бъдеще. И в името на идеята да запазя това свое .. бъдеще, в мен се ражда желание да се развивам. Желанието да се справям с проблемите, желанието да оцелявам… желанието да живея. И пишейки тези глупости – защото това са всеизвестни факти, та .. пишейки тези глупости , почвам да се чудя как сам си позволявам да си губя времето с толкова много глупости. За пореден път си казвам – ” Окей, дай да си организирам времето малко.. дай малко да поживеем на пълни обороти, мързелив задник негоден за чупене на орехи“. Random bullshit is random, ама така ми харесва. Всъщност така и не разбрах какво се случи с писането ми, къде изчезна, търсех го , намерих го , пак изчезна. Ама като го хвана какво да правя ? Да пиша? Да публикувам тук ? А кой ще чете, драги ми смехурковци. Виждате ли какви глупости ви редя сега. Защо един уникален човек като теб седи и си губи времето с писаниците ми. И да, знам ти защо го правиш… интересно ти е какво не ти казвам, а пиша, защото така ми е по-лесно. Но окей де, после като ме питаш, защо ги пиша тези неща… какво да ти кажа? Как да ти кажа… като самия аз … така и не разбрах, защо почнах този пост ?

Това , че не е лесно може само да ме радва.

Винаги съм намирал за какво да се хвана, а сега просто не знам от какво да се пусна. И слънце да бях и банка ДСК да бях, пак няма как да огрея навсякъде. И от толкова пътища аз оставам в канафката, слушайки музика, почивайки си от мислите с поглед към звездите и усмихвайки се на срамежливата луна. Новото начало не означава полагането на край преди него. Краят е един и той не е през 2012, колкото и да им се иска на някои. Колкото по-трудно става всичко, толкова по-интересно ми е.  Дори и невъзможните неща, не са толкова невъзможни, когато просто прочетеш шибаното ръководство. И да, покемоните са превъзходен пример за живота. Няма два еднакви покемона. Всеки покемон си има своя сила, характер…. чар. И всеки един има възможност да еволюира. И има там едни млади момченца опитващи се да ги ” хванат всички” и да станат “покемон мастър” – и … но това, което не ви казват в детското филмче е , че истинския покемон мастър е този, който има истинска, силна връзка с един покемон… няма нужда да го държи в покебол-а си и да го вика само тогава , когато му трябва. Отплеснах се…

Кедров философ

Или казано по друг начин – обикновен дървен философ със запалена кедрова клечка в ръка.

Така и не разбрах, защо мисълта ми е бърза вода. Защо като ястреб високо в облаците търсех друго небе. Защо няма връщане назад. Защо по пътя поел съм и не мога да спра….

Надежда всяка тука оставете.

Всеизвестен надпис разпространен из родилните отделения в българските болници

И докато водата ми се стопля, аз разтягам ли разтягам локуми, а ако знаето от кога не съм ял локум … Понякога ми идва да благодаря на онова, което го има, макар и да не вярвам уж в него, но да го кажем … идва ми да благодаря просто на всичко, че го има … най съм благодарен за баланса. Всичко се връща, особенно когато аз си го връщам. По един или друг начин нещата са се нареждали в този сляп свят пълен с душевно болни същества. Не зная кога, не зная къде … аз вярвам , че ще дойде този ден, спомни си за мен , когато тичаш в дъжда студен… И ако и вие не знаете, да ви кажа, че в мрака едно момиче тръпче.

Много No Sense

Толкова много, че почнах сам да си задавам сложни въпроси.

Колко улици с теб извървяхме ?

Чувствам се същевременно лабилен и силен психически. Здравият разум и фобията от сивото ежедневие се вплитат в цветовете на дъга , в очите на далтонист. Систематизирайте кода на този свят, че нещо почва да бъгва, но може и всичко да е заради новтие фичъри.

Безкрайно благодарен съм за начина, по който се е стекъл живота ми. Не бих желал да се родя на друго място, в друго време .. за нищо на света. Всичките ви пари, възможности и лукс не струват нищо пред възможността да се радваш на малкото, като че ли е много и на многото, като че ли е малко… Да видиш живота във всевъзможни нюанси на синьото небе е безценна възможност. Да пишеш глупости в собствения си блог, мислейки всъщност за нещо сериозно – пропиляна възможност. Но ето ме тук, пропилявам безценната си възможност поредна вечер, защото чакам да се освободя от оковите на предрасъдаците си… и от оковите на вашите предрасъдаци, но знам, че където и да сте вие търсите вашите истини.

Предупредих ви да не си губите времето, защото така и не разбрах какво исках да напиша. Така и не разбрах какво е толкова странно.