~/

Just take a look around the world
and you’ll find that nearly all mass media
are owned and controlled by a handful of conservative capitalists.
We must devise and implement alternative methods of distributing our news,
our information, our ideas — people united worldwide to take a stand,
to tell the truth!

Anti Flag

Слушайки : Шангри-ла – Както никога преди

Топъл пролетен ден… Той забеляза само едно малко облаче да се гони със слънцето… Слънцето, пролетта… Те бяха виновниците за възраждането на всички негови чувства. Песента на пролетните птици галеше душата му. Мигна.. мигна за момент, но видя цял нов свят, когато притвори очите си. Видя нещо старо да възкръсва в него.. Усещане за свобода, усещане за мечти.. надежда. Реши да се наслади на прекрасното време, което му дари тези чувства… чувствата, които той търсеше през последните две години… Търсеше ги като дете, загубило перличка в пясъчника. Той тръгна сам към същото място… същата поляна.. там, където се раждаха и умираха неговите мечти. Не му бе нужно нищо… но все пак се протегна и взе една черна книга от бюрото си. Книга, без надписи… Книга с бели страници, чакащи да бъдат написани… Книгата на неговия живот.

Стигна до полянката… Зелена трева озарена от нежното слънце. Нищо не се бе променило… всички стръгчета бяха застанали точно така, както той ги помнеше, но този път – той беше сам. *Въздиш, въздиш…* ароматите се смесваха… Чувстваше се така сладко опинен и свовбоден… Легна. Усети как едно стръгче трева го погали лежно и затвори очи. Слънцето реши да закачи клепачите му, но той не се потдаде на закачките. Реши да не му го връща, като легне на сянка… искаше да лежи на точно това място, точно тук… *Въздиш, въздиш…* Долови аромат, който намери някъде в спомените си, а слънцето продължаваше да си играе… Той стисна клепачите си още по-силно и пред затворените му очи се появи образ. *Въздиш…..* Дъхът му спря. *туп…..туп….туп…туп..туп* Пулса му очестяваше, а той силно се опитваше да разпознае това лице… Чувства на любов, мъка и отчаяние си проправиха път до сърцето му. Цветовете се променяха, фона също… само лицето оставаше едно и също.. истинско, дори се опита да се протегне и отмести кичур коса. Искаше му се да отмести точно този кичур, който му пречеше да разпознае момичето, застанало пред затворените му очи…. Протегна се… Отмести го… *…Въздиш* Пое си дълбоко дъх, отвори очи и взе черната книга. Извани един стар химикал, който прекъсваше, но все пак му помогна, за да напише няколко реда..

“Затварям очите си и те виждам… Виждам те, но не те познавам… Криеш лицето си, криеш душата си… Криеш всичко, страх те е … Бягаш, бягаш пред погледа ми.. Дори и с затворени очи те виждам как си тръгваш. Тръгваш си отново. Нима съм те виждал и преди?  Защо толкова силно се опитвам да се сетя, а спомени няма. Нима ти ми взе всичко? Ти ли ми отне страха ? Ти ли ми отне болката и тъгата? Ти ли… Ти ли беше това, което исках? Исках ли аз това, което беше ти? Нима.. нима не знаеш какво исках или не познаваше себе си? И аз не успявам, не мога да те позная… Но чувството да си около мен ми е достатъчно… “

Бавно и внимателно затвори книгата. Погали я с дланта си и я остави на страна… *Въздиш..* Пое си дълбоко дъх и затвори очи… *туп…..туп….туп…туп..туп*….

Почваме от тук…

Често търся малките неща… Живота ни предлага толкова много, просто трябва да се пресегнем и да вземем това, което искаме… Мъдрости.. истини… всичко е около нас, около теб, във въздуха. На няколко места съм намерил.. малки и важни неща… много полезни … много вярни.. изпълнени с истина… Ще е много хубаво, ако просто им хвърлите едно око… почваме от тук. Първия клип няма да е нищо сериозно, просто трейлър на един филм най-хубавите моменти от трейлъра на един филм. Като ви препоръчвам в последствие да изгледате и целия филм. Става въпрос за Into the wild.

Ако клипчето не тръгва, ще го намерите тук.

“If you want something in life, reach out and grab it.
Yeah. What are you doing when we’re there? Now you’re in the wild, what are we doing?
You’re just living, man.
I read somewhere… how important it is in life not necessarily to be strong… but to feel strong.”