Случайно или не , все още не съм легнал. Стоя в хола, рядко ми се случва вечер да съм тук. Всъщност рядко ми се случва да съм в тази стая като цяло. Помня като малък, когато идвах на гости прекарвах много време тук. Има един голям червен полупрозрачен зар , имам и спомени от различни игри, включително “Не се сърди човече” … и какво ли още не. Тук за пръв път се научих да свиря с уста и тук се опитвах да пея “Когато бях овчарче” – и се справях много добро … поне тогава. През последните години, когато минавам през тази стая, то аз просто съм изправен, ходя и евентуално взимам/оставям нещо или най-много да седна и да забия поглед в телевизора. Сега съм седнал на един диван, попринцип изпълняващ ролята на закачалка и просто погледнах встрани….. Всъщност погледнах нагоре към края на високата секция и сянката, която тя хвърля въху старите тапети зад нея. Интересното е , че аз никога не съм обичал големите мебели, особенно тези, които стигат почти до тавана. Тази секция е точно такава, много добре направена, качественна изработка, стара, но все още здраве… и препълнена със спомени. Книги, сервизи, кристали, снимки и спомени… много. Интересното е, че когато извъртях погледа си, все едно цялата стая се промени. Е, все още има огромна секция, която сякаш ми отнема от въздуха, но просто там горе няма нахвърляни никакви нови боклуци като кабели, джаджи, зарядни, дезодоранти и прочие … Погледа ми обхваща само последния шкаф, книгите под него и старите тапети на заден фон… Припомних си дните, когато седях на метър-два в дясно от мястото, където съм седнал сега, тогава там имаше един стар диван. Предполагам този диван е вече изхвърлен, но независимо къде е – не е тук. И на този диван си играех с червения полу-прозрачен зар… Но просто исках да отбележа колко много се променят емоциите, когато завъртим очите си встрани…
free random bullshit for all (copyleft) ndyakov
Подобдни публикации:
- така и не разбрах…
- Музинки : Ritchie Blackmore's Rainbow – Ariel
- anger.
- Linux for free!
- Swap file в Линукс
Постове (RSS)