Както съм я започнал май няма да има много публикации тук. Искаше ми се да напиша нещо малко, а сега ми се иска да не заспивам, защото имам да чистя, така че… ето го моето малко писане:
Събудих се с усмивка… разбира се тя не се задържа за много дълго. Свалиха ми я на сила, но после спрях да им обръщам внимание. Имах си други тревоги около подготовката на пътуването, което ми предстоеше. Дълъг път на далеч. Е, заминахме и си прекарахме чудно в Англия. Бяха някой от най-хубавите ми часове от деня. Беше дълъг ден, поне за мен. Опознах едно същество, което колкото повече опознавах, толкова повече бягаше от мен… страх ли бе, не знам, но искрата угасна. После бях на концерт на любимата си група, страхотни няколко минути бяха. По обяд ( когато се върнахме от Англия ) се захванах да поработя. Работих си аз известно време и взех, че почнах да се притеснявам вътрешно. Отново ме човъркаше едно от онези “предчувствия”. Никога няма да ги разбера напълно, сигурен съм. Както съм ви казвал преди, тези пречвуствия не остават сами – след минутка ми звънна телефона. Първа неприятна новина, но все още нищо сигурно, нищо сериозно, нищо …. уж. Но ето, че нещата всъщност бяха сериозни, не знам как успях да стигна до днес след случилото се. Загубих близък човек. Светът загуби едно лъчезарно и слънчево момиче, което бе само на 16 … до ден днешен ми липсва, но нека не говорим за болката сега. Опитвайки се да не мисля, за случилото се през последните часове, аз поех на път ( това е нещото, което ме спасява от света … пътят… ). След час – вече бях в Котел, заедно с един добър приятел. Малкото време прекарано в Котел някак си ме отдалечи за момент от проблемите. Върнахме се след по-малко от час, а аз трябваше да тръгвам към Пловдив. Отново на път, но този път не толкова приятен. Започвахме училище… Вече бях единадесети клас. За съжаление Пловдив все повече ме потапяше във спомени… тъжни спомени с усмихнати лица. Справях се по мой си – силно неподходящ и ужасно неспособен да ми помогне начин. Просто си отварях други рани и после ги поливах със спирт. Щипе, чак не се трае. Слабата ми вяра в бъдещето и съдбата ставаше все по-слаба. Поне след час-два се осъзнах и видях, че всъщност ние държим много от картите, а другите все ще ни се паднат някога. И като един добре изигран белот на реконтра на всичко коз взех, че почти докарах нужните точки. Или поне така си мисля днес… но със сигурност водя в резултата пред съдбата. Вече не всичко “просто се случва”. Забравих да спомена, че там, някъде между тези часове най-накрая се видяхме с Ал и въобще не се оплаквам от това! Ама въобще! Към пладне вече се чувствах по-добре. Бях затворил две от старите рани, след като спирта не помагаше – посипах ги с барут и го възпламених. Щипе, чак не се трае! Но така трябва! След около час пътувах с класа си към Пампорово… Получи се приятна екскурзия, първата ми с този клас… Дойграх си поредното раздаване белот и се насочих към леглото. С усмивка ( вече много по-истинска от преди) и с Ал под ръка. Помислих си, че въобще не съм се променил от събуждането си до вечерта, но всъщност много неща в мен си бяха намерили мястото, а други… хаотично обикаляха, но ако не аз, то кой ще се справи с хаоса вътре в мен. И все пак вечерта беше малко объркваща на моменти. Основно в мое лице. Но се справихме. Имаше няколко вътрешни кръвоизлива от старите рани, но и с тях се справихме. Легнахме, погледнахме се уморено и затворихме очи. Беше един много труден и изморителен ден… това бе моята 2009-та.
p.s.
Бях на концерт на една от любимите си групи – Guano Apes.
Запознах се с доста интересни хора.
Бях в Англия-Plymouth и не само.
За пръв път летях със самолет.
Занемарих си писането.
Оглупях и поумнях.
Научих се да уча.
Имам мечта.
Подобдни публикации:
- Още новини за концерта на Guano Apes
- Guano Apes @ Sofia 30.05.2009
- Guano Apes в България!
- Утрини без вечери
- За предстоящия концерт на Guano Apes
Информация за автора: Passive - aggressive bullshit, но може да ви бъде полезен с Linux, jQuery, xHTML/CSS, PHP и други. Още статии от този автор.
2008-2010 
Постове (RSS)