~/

“За един фестивал, който имаше по много от всичко… много сцени, много медиина подкрепа, много скъпа бира, много пясък, много вода, много русалки и друсалки и най-вече много музика.”

Имаше… Първо, ще се подсигуря като спомена, че присъствах само на третия ( последен ) ден от този фестивал. Как се случи това е дълга и интересна история, за която може допълнително да се допитате до мен, сега ще ви разкажа единствено как прекарах на самия фестивал.
Второ, ето какво предлагаше фестивала през своята трета – последна нощ:

Подчертаните са тези, които слушах, изцяло или от части.

Такам.. Както сами виждате, програмата бе много разноцветна от към стилове, а времето приятно и подготвено за музикални подвизи.
Обстановката: чети още…
Главното тук е мястото – Централен плаж Бургас. Погото на пясък си е изживяване – един път! От всичкото това скачане, на сутринта не можех да се движа… Пълнят ти се обувките с пясък, чистиш… пак се пълнят, а на сутринта имаш пришки от всичкото това подскачане и ходете с пясък в обувките. А бос честно да ви кажа, не се ходи… при все, че всеки може да те докосне леко с тежките с обувки, дори и неволно под влиянието на нещо. Прочетох много мнения против това, фестивалът да се провежда на плажа, но лично на мен ми допадна – много! Малко за разпожолението на сцените :
Всички сцени бяха обърнати леко на юг, без Jack Daniel’s Rock Stage. Разбира се, смесването на звуците беше на лице, но само през паузите. Хареса ми как за главния хеад лайнър някой от другите сцени просто спряха да свирят. Озвучителите си знаят, как са постигнали всичко, но на мен звука ми хареса. Особенно този на главната сцена. По време на Crystal Mehtod бях застанал точно пред пулта и звука беше невероятен. Go Dutch беше на малко по-високо и това спомогна за не чак толкова голямото смесване на гадната с хубавата музиак *wink* . Blues & Jazz я бяха разположили още в началото на пътеката, точно след входа и на излизане се получи много приятно, защото само там бяха останали хубави неща за слушане и точно там попаднах… Барове и тоалетни имаше предостатъчно. Много симпатичните писоари на eco-toi гледаха точно между сцените на На Тъмно и Джак Даниел… Както споменах Go Dutch беше на по-високо, пък и нея не я броя за сцена. И въпреки многото тоалетни, се намираха хора предпочиташти да допълнят морето. Когато пристигнах имаше въжета навсякъде по крайбреживето и табели “Къпането забранено!”, което е колкото положително, толкова и отрицателно, но истината е, че при употребата на алкохол, а и не само алкохол… морето е опасно място за прекарване на повече от 10 секунди. На около 100 метра един от друг бяха разположени постове със спасители. Спасителите и охранителите дежуряха през цялото време по крайбрежието и около сцените. Като цяло организацията беше много, много добра. Или поне на мен така ми се стори, все пак това ми е първия по-голям фестивал, на който присъствам. Имаше си вип места, раклами, странични забавления благодарение на спонсорите ( предимно на Туборг ) и място за отдих ( с помощта на Малборо ) и достатъчно пясък за всички. Място имаше за всички, че и още много по толкова. Стори ми се празно. Но пък постоянно около мен се дживеха хора.. не бяха малко, просто явно плажът е достатъчно голем за такова събитие и нямаше нужда да сме натъпкани като копърки в консервите на Диавена. Хората бяха мили и приятни, дори тези които ме настъпваха, дори припадналите по земята, също така и танцуващите странно и прекалено енергично на страни от сцените. Но все пак – публиката беше някак си не достатъчно енергична. Може би умората от изминалите два дни бе виновна. Може би  голямото музикално разнообразие беше събрало хора с прекалено различни вкусове и някак си не достигаше нещо…  Все пак изпълнителите помагаха максимално много всички да се забавляват на своите пълни обороти, та и да прегравят в тази студена вечер. Само да знаете колко е студено на плажа вечер… но това е от личните разкази, те нямат място тук и сега.

Изпълнителите:

по ред на номерата…

Пристигнах малко преди началото, а плажа бе празен. Първи излизаха Кълн на главната сцена. Посъбраха се малко, удебелявам малко, хора и Кълн започнаха да свирят. Музиката им е … хубава, но лично аз бях там за друго. Музикалната вечер за мен започна, когато на сцената се появи Янко от Artery. Стартът си беше много силен. Групата се представи чудестно, честото напомняне на публиката колко е добра, постоянните намеци – колко много харесват България и обичат да свирят тук, как се чувстват чудесно на плажа спомагаха за всеобщото покачване на съдържанието на ендорфини в телата седящи срещу сцената. Казано с други думи – всички много им се накефеха! Изпълниха “Обичам”, “Take it from me” , “Oceans” , “Electricity” и всичко друго с помощта на публиката. Какво да ви кажа, нямаше “лабаво” при тях. И публиката си беше на ниво и бирата беше студена и времето течеше бавно, но те все пак напуснаха сцената. Настъпи голямото чакане. После почакахме още малко… И след това още десетина минутки… Clawfinger се забавиха над половин час. Добре де, разрешено им е, все пак са хеад лайнъри на вечерта. Показаха се и всички се развикаха… всички ли? Добре де едно двадесет – тридесет процента от публиката… имаше повече хора, от колкото на Artery, но бяха далеч по-тихи. Да минем направо на темата – справиха се доволно с музиката, но като поведение ужасно много ме разочароваха. Вярно е, публиката не помогна за тяхното настроение, но и те не помогнаха за нашето. Все едно бяха там само заради парите и не им пукаше как си прекарват другите. И все пак изпълненията им си бяха на ниво. Но това не беше мой проблем, аз се забавлявах, харесвам музиката, която правят, а не хората криещи се зад името “Clawfinger”.  След като те слезнаха на сцената ( изпълнили една песен по-малко от обещаното… ) отново настъпи чакане, а аз отскочих до Jack Daniel’s Rock Stage, където точно излизаха Collapso. За Колапсо само добро или нищо. Харесват ми, музиката ми допада, може би малко тежичка, но това си е лично мое мнение … за съжаление, не са толкова познати и пред сцената бе малко пусто. Публиката беше ужасно замряла и при всеки опит на вокала да създаде диалог между него и публиката това се превръщаше в един филосовски монолог с един и същ край ” е, дай да свирим…”. След като послушах малко от Collapso, реших да мина през главната сцена и да видя какво става с Crystal Method, междувременно се отбих и при Kozza-Mostra – На Тъмно Stage. Какво мога да кажа тук ? Да подсилиме ефира с каса бира… Харесват ми, но те са по-клубен стил като изпълнения. Някак си тяхната музика не ми върви на фестивал, не знам защо. Но все пак ми харесаха, много приятна атмосфера имаше пред сцената с един спецефичен аромат, който междудругото беше завзел целия плаж… само въздуха около тоалетните опорстваше и миришеше по друг, свой си начин. Да преминем към Crystal Method, за които имам какво положително да кажа. Много положително ме зарадваха тези момчета. Честно казано бях чувал много малко от тях и то разбира се – най-известните неща. На феста представиха именно тези неща, но не едно към едно с оригиналите… доста неща бяха променили или променяха в движение, но направиха много готино шоу, много! Публиката се забавляваше, танцуваше, скачаше.. но за публиката после. Те явно си взеха поука от Clawfinger и постоянно ни казваха как това им е първия път тук, но са приятно изненадани… между другото този номер го опита и Zak Tell , но не беше въобще искрен и то си му личеше. Момчетата от Crystal Method си бяха подготвили някакви анимации за видео стените, които подсилваха ефекта от музиката им още повече и повече. Точно при тяхните изпълнения се усещаше колко добър е звука… или поне на мен ми се стори много добър. Добре се справиха.. Много добре. За Last Hope нямам какво ново да ви кажа. Те са си “Sofia Hardcore” и това е. Не се променят, пък и нямат причина. Добри са в това, което вършат и го правят с желание. Какво повече да се иска от тях? Но те също са за клубна обстановка, или поне на мен така ми харесват повече… После както ви казах, се запътих към изхода и послушах малко на Blues&Jazz сцената. Дори не съм сигурен, дали съм подчертал точната група, но си беше приятно, отпочиващо, точно на място след тежките Crystal Method и след тази черешка, която избутаха Last Hope, на върха на сладоледа.

Публиката:

от кол и въже…

Ако щеш… Публиката беше събрана едва ли не от кол и въже. Всеки беше там, за да се забавлява, но това е много субктивно. Начините на “забавление” бяха много разнообразни. От скачане и викане, през блъскане, друсане не само по време на танците и много пиене. Общо взето повечето бяха млади 20-30 годишни, но спокойно можеше да се намерят и застаряващи елементи на по два, три пъти моите години. И всички ги бе събрала музиката. Но не една и съща музика и тук е един от главните проблеми според мен. Голямото разнообразие от музикални стилове породи и голямо разнообрази от типове публика и характери там на пясъка. Все пак всичко мина безаварийно. Дори много спокойно, за събитие от този ранк. Много сдържано пого, прилични алкохолни прояви, смях и червени очи  в  допустими граници. Хора имаше от къде ли не. Видях много познати лица и много, говорещи на чужди неразбираеми езици ( бел. пр.  изключват се славянските езици и английския ). Като цяло публиката беше цветна, много цветна. Всеки изживяваше феста по своему, трипваше си и минаваше по своя собствена пътека, послана с пясък, най-вече. Дори и припадналите бяха симпатични. Трябваше да са малко по-енергични и малко по-шумни, за да подкрепят повече изпълнителите, но трети ден … и умората си казва думата.

Аз @ Бургас

Изтощени батерии, те бяха. снимки няма.

За съжаление още след като се качих на влака за Бургас видях, че батериите на фотоапарата са изтощени и капка разочарование се вля в потока от очаквания.  Слизайки от влака се разбрах ” Купувам си билет и идвам” … Да, да… но с този мой късмет – билети нямаше. Билетите от 40 лева ( за 1 ден ), които трябяваше да се продават в “На тъмно” вече бяха изчерпани. Няма какво да се прави, ще се взима за 50 от входа. В крайна сметка, същият този късмет ме уреди с гривна  ( за три дни ) за по-малко пари и не се наложи да давам 50 лева за билет.Вътре съм, сега какво? Как какво, виж колко познати има, идиот! Да, видях доста познати лица още в ранните часове, преди групите да са започнали със своите грандиозни ( хъх ) изпълнения. Свалих обувките, чувствах се добре… но само като се замислиш какво ще стане когато се понапълни и как някой ще те настъпва с тежките си кецове, кубинки, обувки.. обух се на момента. Изслушах Кълн с не много голям интерес и зачаках Artery. Настъпи бирено време. Дявол да ги вземе … не стига, че бирата беше 2 лева, а и 400 мл. Но пак е по-добре от солената вода, пък и до нея нямахме достъп. Достъп имахме едни до други и се получаваше интересно. Много странни птици имаше, но всички положително настроени. Много познати лица, както казах. Намерих едни приятели, които въобще не очаквах да видя там. Лично моя милост припяваше на всички песни на Artery… все пак една от любимите групи… близо до сцената… атмосферата беше прекрасна. На Take it from me такива филми си вкарваш като погледнеш към звездното небе над теб… Много добре си прекарах. След като Clawfinger също свършиха с песните си ми беше трудно да си анмеря място. Обикалях по сцените търсейки нещо приятно. На Jack Daniel’s Rock Stage бяха Collapso.. послушах малко, припомних си миговете по тяхни концерти.. приятна работа. След очите ми бяха привлечени от ставащото на Главната сцена. Много светлини, много шум, много публика. Crystal Method много успешно забиваха. Допаднаха ми и бях приятно изненадан от добрия звук ( казах го вече .. няколко пъти.. ). После полегнах на пясъка, обърнал главата си на изток, а краката ми насочени към сцената… погледът разбира се втренчен в звездите. Бяха изумителни няколко минути, но ми стана хладно… Надали някой, който не е нощувал на плажа, може да си представи колко студен е пясъка вечер. Чувствах се странно… някак си, музиката ми беше приятно, но филмът беше странен. Беше ми едно.. не мога да го опиша. Но въпреки всичко и всички и въпреки това, че Crystal Method вече не бяха на сцената и за слушане нямаше… нали знаете “My makeup maybe faking but my smile still stays on!” … и така, насочих се към изхода, послушах малко блус , взех си една значка от импровизираната палатка-магазин “На тъмно” и осъзнах , че някъде на плажа съм загубил друга значка… и все пак и все пак… продължавах напред. Имах цяла вечер в Бургас. Обикалях улиците безцелно в продължение на час може би… или на мен ми се стори толкова много, знам ли. Отбих се да хапна в една закусвалня… Обичайното “Баничка с боза” и 20 метра до близката пейка. Още преди задника ми да усети дървената пейка , бях заобиколен от цяло семейство котета. Малки, хърбави… може би около 4-5 котета бяха в краката ми и се молеха с поглед. Скоро се появи и майка им. Предполагам разбирате, че яденето ми намаля на половина, но поне те похапнаха от подобието на баница. Хранейки тези хърбави същества видях какво уважение  ( или може би страхопочетание ) имаха те към своята майка. Когато хвърлех храна до някое от малките, всички се втурваха за залъка, но когато подхвърлях хапка към майката, никое от малките не посмяваше да посегне дори… Какво правих след това ли ? Разходих се, взех си едно кафе, една минерална вода и се инсталирах за постоянно на една пейка… Моето постоянно се оказа около час , час и половина и смених пейката… След това вече бе някъде към 4:30. Преместих се по близо до гарата. Седейки на една маса се чудех от къде на къде този индивид пред мен реши да повръща точно по средата на кръстовището? За радост полицаите имаха друга работа с някакъв мъж на преклонна възраст от ромски произход. Часът бе близо 5 – гарата вече бе отворена. Седнах на една пейка в чакалнята… взех че промених положението си с няколко градуса… застанах хоризонтално.. затворих очи… и добре , че отворих очи точно 10 мин преди влака. Взех нещо за изпът, уж хубав, уж сандвич, но само с празните надежди и скъсаната торбичка си останах… Нищо де, дремна във влака малко… и пристигнах на време за работа. А как съм оцелял до днес … и аз не знам.

По сбито , сиво и съкратено не знам как да ви го представя… за по ясна представа – купете си цветен телевизор.

Подобдни публикации:

• Events : Ico's home vs. Puzzle
• За предстоящия концерт на Guano Apes
• … и една чаша чай.
• edno23 среща – Пловдив
• Един |не|Нормален Съботен Ден…

Информация за автора:  Passive - aggressive bullshit, но може да ви бъде полезен с Linux, jQuery, xHTML/CSS, PHP и други. Още статии от този автор.

This entry was posted on Tuesday, August 18th, 2009 at 9:32 pm and is filed under Дневник & etc., Концерти, Музика. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.