Седя си аз тук, слушам си тиха нощна музика и си мисля, абе какво стана с онзи изоставен блог там в дълбоките черни дупки на безкрайния интернет… И знаете ли, с малко четене на старите си главоблъсканици в клавиатурата се оказа, че всъщност съм поканил неофициално ( разбирайте без букет рози в ръка ) Владо и Краси да пишат тук. И да, това няма да е нещо довличащо много трафик, освен ако Владо не реши да пише за любовта си към Савков, но от друга гледна точка им давам свободата да пишат за каквото си преценят и се надявам да излезе нещо пълноценно, ако не ценно, то поне пълно.. с мъдрост. Аз като един занемарил блога си ( разбирайте душевния храм ) пастир на слепи зиморничеви вълчи пеперуди без крила и с обиколка на бицепса 15,8 см ( за пеперудите говоря ) смятам да дам път на по-мъдрите и зрели от мен същества базирайки се на математическата лема( лема ама друг път ), че 1+1 = 3 , за прекалено големи стойности на единицата. Казано по друг начин, добре дошли в света на възрастните. И да не забравяме, че възрастните са просто деца с песимистични възгледи.
И понеже ми е омръзнало да ви обещавам ( по-скоро обещавам на себе си ), че ще пиша по често – няма да го правя. Истината е, че може би това тук ще умре скоро, просто ако остане, то ще бъде архивирано и стартирано на чисто без старите главоблъсканици, макар и лично аз да мисля, че има ценни идиотщини (разбирайте мъдрости ) в тях. Но понеже все още не съм решил проблема със световния глад, а само със своя мисля, че няма нужда да преоткривам топлата вода и да ви казвам супер важни неща, които надали вие не сте разбрали… няма да е голяма загуба със или без безнадеждните слова на един сляп зиморничев вълчи пастир воден от стадо пеперуди.
Съборете си покрива, за да си построите нов, че звездите така или иначе не се виждат в София.
До тогава, до когато.
Винаги мой, Нед.
2008-2010 
Постове (RSS)